Сиянието ти ефирно нека ме срази,
с което грееш във небесно синьо
и в мастилото на мислите ме потопи,

Седях подпрян на бюрото и мечтаех за нормална храна, някъде далеч от столовата три етажа по-нагоре, където прекарвах в робство обедните си почивки. Явно присъствието ми беше отлетяло в мечтаните морета на кулинарни удоволствия, тъй като ...