Над свежо-зелените обятия,
под знойно парещата шир,
се гонят свенливи възприятия

По реките от гъстата обида,
в океан от болка непосилна,
животът равномерно се излива,

Не те познавам
и не зная дали искам да те видя
но да разбера - тайно се надявам,

Твоите искри по моята кожа пробягват,
по гърба се катерят, зад ухото полазват
и в тъмното между нас тихо припукват,