Бавно изнизва се и този странен ден,
белязан в мислите от своето непостоянство,
с което - почудата надигна той във мен,

Под прага на далечните ти мисли се процеждам като тежък дим
и изпълвам съзнанието ти с желания, обвити в аромат невидим.
От фантазиите ти се спуснал, споменът за мен деликатно сетивата гали