Черен петък за глупости
Постинги в блога от Февруари, 2012 г.
28.02.2012 00:38 -
За странните сънища (част 2)
Защо никога не се учим от грешките си? Защо, когато имаме шанс да започнем всичко отначало, започваме всичко по един и същи начин? Вместо да се опрем на силата вътре в нас, търсим опората в живота си върху нестабилни основи – семей...
27.02.2012 00:27 -
За странните сънища (част 1)
Влаковете винаги са ми действали приспиващо с тяхното монотонно почукване дупките между релсите – тъдък-тъдък, тъдък-тъдък. Плешивият до прозореца още чете вестника си – гледа в разлистените страници и не помръдва вече час и ...
18.02.2012 01:45 -
За независимостта
"Ecce enim regnum Dei intra vos est."
Vulgate; Luke, 17-21
Vulgate; Luke, 17-21
13.02.2012 22:08 -
За черното в началото
„Мили принце, да приемаш вярата в действителността на образите е еднакво с това да приемаш вярата в недействителността на образите“
„Хуа Ху Дзин“
„Хуа Ху Дзин“
12.02.2012 16:11 -
За несъвършенствата на Вики (част 3)
“Влезе ли ти зло в къщата, отваряй широко врати, то не иде само, готви се да посрещаш”
Димитър Талев, „Железният светилник“
Димитър Талев, „Железният светилник“
11.02.2012 19:35 -
За изкуството на водене на хорото
„Ако не познаваш нито себе си, нито своя опонент, ще бъдеш губещ във всяка битка“
Сун Дзъ
Сун Дзъ
07.02.2012 23:20 -
За белезите на Вики (част 2)
„Как малките неща могат да имат чудовищно въздействие върху нашия живот“. Това бяха мислите на Вики докато осъзнаваше случващото се. Един малък порок, една малка цигара, един лек удар и една възглавница, пълна само с въздух, ...
07.02.2012 00:34 -
За грешките
Казват, че умните хора се учат от чуждите грешки, а глупавите– от собствените си. Дали всички ние сме твърде глупави, за да се учим единствено от собствените си? Колкото пъти някой ни е спирал и ни е предупреждавал, че опитите да р...
Категория:
Лични дневници
Прочетен: 1102 Коментари: 6 Гласове: 24
Последна промяна: 07.02.2012 00:41
Прочетен: 1102 Коментари: 6 Гласове: 24
Последна промяна: 07.02.2012 00:41
04.02.2012 00:47 -
За пороците на Вики
Вики беше едно от онези същества, които караха дори паметниците и статуите да извъртат поглед подире им, щом минеха покрай тях. Улавял съм се, че я зяпам, унасяйки се без да разбера. Тя беше съвършенството, материализирано – неверо...