Безстрашен кораб,
в моите мисли,
свикнал да се бори
безмилостно с вълните,
сега заседнал
в мъгла непрогледна,
някъде в сърцето,
бие твоята сирена,
а океанът необятен,
без нея е загубен,
вятърът ти е приятел,
в платната ти е влюбен.

Сега къде е моят фар,
пътят да намериш
да се върнеш у дома
скитайки се грешно,
пристанището чака
котва да забиеш,
да те погълне мракът
на тъжните ми мисли.

Дали ти попадна в плен
на чужд нечий бряг,
а приливът студен
дали ще дойде пак,
да те отнесе при мен,
кръстосвайки като преди,
безстрашно нощ и ден
разкъсаната шир.

Къде ли си сега,
мой изгубен кораб,
причиняваш ми тъга,
в мислите си бродя.

Послание в бутилка
по-добре ми изпрати,
загубих тази битка
и дълго ще боли,
поне подари ми мисълта,
че вечер акостираш ти
някъде в нощта
в нечии мечти.

Сега къде е моят фар,
пътят да намериш
да се върнеш у дома
скитайки се грешно,
пристанището чака
котва да забиеш,
да те погълне мракът
на тъжните ми мисли.

И ти препоръчвам да продължиш да мореплаваш като жизнено дивеещ грешник - и не с тъжни мисли. Човекът си е грешник. А и праведникът е грешник, осъзнат, осъзнаващ нитшедушието си спрямо непостижимия Абсолют Бог Господ и осъзнаващ спасяването си с непрестанен стремеж към нравственост /от Бога/, въпреки "тъжните" си компромиси - грешките, над които надгражда по пътя си към Истината, която, (о)познавайки я, му дарява свобода... Не тъгувай, грешнико, но се радвай на живота земния и на хубавите си стихове, тук и сега. Защото Там... За Там може единствено и само да вярваме...

Благодаря много за прекрасните думи, kossef :-) :-)