Дали писмо прощално можеш да напишеш,

да я забравиш - ще можеш ли да си простиш,

дори още хиляди животи да опитваш,

в съня ти пак ще идва, щом успееш да заспиш.

В битка люта с демоните си да влезеш,

срещу бурите геройски - можеш ли да устоиш,

в тъмнината – пътя към вкъщи да намериш,

а там някой, който да те утеши,

раните дълбоки нежно да превърже,

душата ти да сгрее тихо със усмивка,

с любовта си искрена да те прегърне,

и огъня във теб да разпали от искрица?

И болката гореща мигом да забравиш,

вече да не чувстваш даже страх,

ведро, обратно на път да се отправиш,

за да можеш при нея да се върнеш пак.