Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.01 23:11 - Петра (част 12)
Автор: noir Категория: Лични дневници   
Прочетен: 670 Коментари: 0 Гласове:
4

Последна промяна: 28.01 23:12

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Стисках юмруци и се тресях от ярост. От очите ми хвърчаха сълзи като от дюзите на автомобилни чистачки. Никой не ми беше причинявал това, което Петра правеше с мен, обаче аз не разбирах изобщо всички тези реакции в себе си.

Дори когато Кати ме напусна – ученическата ми любов, която все ми се изплъзваше толкова години, докато накрая реши, че ѝ е писнало да си губи времето с простосмъртни мъже, за да се превърнем в неразделна двойка, дори тогава нищо не ме разклати по този начин. През тези месеци нищо не можеше дори да ми привлече вниманието и да развълнува духа ми, а Петра сега успяваше да ме сломи, без да прави нищо, без да ѝ мигне окото, докато нанасяше червилото си пред огледалото. Бях хлътнал жестоко, и не беше просто влюбване, аз знаех, че я обичам истински. Умът ми не го побираше – нито моята реакция, нито нейната. Не знаех как можех да бъда дори приятел с такъв човек, който все едно нямаше нищо човешко в себе си... И сякаш слънцето нямаше да изгрее утре. Чувствах пълната липса на надежда, плачейки неутешимо, облегнат върху кофата за боклук пред блока ѝ. И в този момент исках да изчезна, завинаги, заедно със сринатото си самочувствие. Ако имах одеяло, в този момент бих се увил в него, бих се заровил надолу в контейнера и никой никога повече нямаше да чуе нещо за мен.

Не, не си струваше. Дори не знаех защо трябваше да се чувствам отхвърлен. Просто трябваше да се занеса до бара и да потанцувам малко с Росица, нямаше да мисли много преди да се съгласи да се прибере с мен, да изживее нощта на живота си, а на сутринта да се прибере до тях, да си събере нещата от апартамента на гаджето си и да дойда да се нанесе да живее у нас, като по пътя ми купи и пръстен, предлагайки ми брак. Същото щеше да проработи при още две-три колежки, без пръстена и пренасянето. Обаче ето това ми прозвуча неправилно и комплексарско. Просто трябваше да си поема дълбоко въздух и да си спомня кой съм в действителност. Колко силно са ме обичали, без да съм правил всички тези неща, които някога съм правил за Петра. Затова не ми трябва да се възползвам от когото и да било, за да получа нечия валидация. Спомних си колко много има за мен има на този свят и колко много аз имам за него. И това беше мисълта, която сега стоеше в главата ми – как да не спирам да вървя напред и да дарявам от любовта и светлината си на околния свят. Сега сърцето ми беше свито не защото мен ме болеше толкова много, а защото си мислех как ли е Петра, дали по някакъв начин съм я наранил.

Прибрах се, изтрих си блога (последното триене, което захапва първите 4 части на историята за Петра трябва да е през 2012 г). След това реших, че трябва да си изтрия фейсбука, нали сега бях решил да изчезвам, при което си смених първо името от Принц Черньо на Бай Х*й, за да не мога да бъда открит от търсачката, след което натиснах бутона за деактивация. По това време този номер ставаше автоматично, нямаше модерация, нямаше снимки на лични карти. Обаче имаше някои други усложнения, за които ще разберем след два сезона на сериала.

***

Събудих се сутринта и всичко ме болеше, най-вече гърба – все едно бях пренасял чували с цимент.

- Ало, Гранитена Скала, имаш ли час за мен?
- 15:30 добре ли е?
- Да, идеално.
- Добре, чао.

Гранитената Скала ми намества кокалите. И акъла. И вероятно всичко помежду им. Но всичко започна с кокалите и „Случайно“ (много обичам нещата, които стават случайно) се заприказвахме за източни работи, бойни изкуства, такива неща. Гранитената Скала се оказа правилният човек на правилното място, за да ми покаже пътеката, чието продължение не можех да намеря с години. Един от онези хора, които ти се превръщат в специална част от живота и отреждаш мястото им във вътрешния кръг на сърцето си. Това беше този човек за мен, чиято усмивка никога не слизаше от лицето му, а външният му вид подхождаше на името му и който ми помогна да премина през някои от най-големите си изпитания в живота.
- Ще ходя да поживея малко в чужбина.
- Къде?
- Амстердам, ама...
- И там живеят хора, нали, хаха? Слушай, нали знаеш, че ще трябва да си създадеш ритъм и да се занимаваш сам. Дълго ли ще седиш?
- Не знам още.
- Защо реши да заминеш?
- Тук останаха само развали, все едно целият ми свят се срути изведнъж.
- Нали знаеш, че на този път, на който излизаш, ще бъдеш поставян на изпитания непрекъснато. В момента, в който се изкачиш на едно стъпало, ще си мислиш, че имаш едни проблеми, които ще ти се струват много значими, като се качиш на следващото, ще те чакат други. Не се привързваш към нищо, работиш си върху нещата, докато не се издигнеш над това ниво и постигнеш неизменност, дотогава всичко ще те клати и бута. А ако не успееш, се връщаш в колелото на Самсара и в следващия живот продължаваш пак... Тук боли ли?
- Ох
- Хаха, все едно не знам... Слушай, какво не ти е наред?
- Много странно, ей така от нищото ми се правят някакви неща с едно момиче, дето много ме тегли. И не я разбирам цялата та я история, уж редовно се занимавам и не им обръщам внимание на тия неща.
- Ха-ха, и аз мислех така на твоите години и не правех секс по месец и нещо, затова тестостеронът ме тресеше и само се чудех с кого да се сбия на улицата.
- Що, нали уж трябва да не прахосваш енергията и да изтегляш есенцията?
- Аха, ама къде ще я съхраниш, даже да я изтеглиш? Нали ти трябва първо да формираш център.
- Е хубаво, де, а на жените защо им е цялата тази работа?
- Защото по този начин им раздвижваш Ци-то и им даваш Ян, а те център си имат. Обаче трябва да разбереш, че Ци само по себе си е временна, базова енергия и тя не ти трябва, защото те захваща на това ниво. Трябва ти Дзин, което вече е свързващата енергия, която можеш да я усетиш по време на оргазъм. А да не говорим, че има и Шън, което е вече висшата енергия. Готов си.

Благодарих на човека, излязох на улицата и се качих в автобуса за към нас. По пътя си размишлявах върху тия неща за енергията, а в главата ми се разви следната карта на деветте вида енергия по китайския зодиак, която можеше да развихря с Петра:
  1. Ци – Ци – правя секс с Петра до смърт (моята)
  2. Ци – Дзин – правя секс с Петра и на нея ѝ харесва
  3. Ци – Шън – правя секс с Петра, който още я държи на другата сутрин
  4. Дзин – Ци – Петра получава оргазъм
  5. Дзин – Дзин – Петра получава множествен оргазъм
  6. Дзин – Шън – Петра получава множествен оргазъм, който помни цял живот
  7. Шън – Ци – Петра вече асоциира думата секс само с мен
  8. Шън – Дзин – Трансформиращ секс
  9. Шън - Шън  - Петра достига Нирвана и се слива с Вселената (това се обяснява сложно пред куките после, да се избягва)

Трактовката е моя, а аз тези неща не ги разбирам, само някъде в дъното на главата ми се заражда идеята, че не всичко е размер, после има техника, след техниката има и ум. Дано не горя в ада, ако съм споделил някоя голяма тайна... Изобщо, ако мозъкът беше основният сексуален орган при човека, нямаше мъж на тази земя, дето да бъде по-надарен от мен за пред Петра. Ентусиазмът леко започна да ми се завръща от наместените кокали и мозък.

Обективно погледнато, аз заминавах, което значеше, че Петра, за разлика от цял Амстердам, нямаше да може да се качи на бързия влак към духовното израстване, който тръгваше от моята спалня. А можеше да бъда Кунг-Фу Панда в леглото за нея!

Край на първи сезон.






Гласувай:
4



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: noir
Категория: Лични дневници
Прочетен: 252455
Постинги: 248
Коментари: 845
Гласове: 12980
Архив