Кристали от сладката умора по клепача
се плъзгат през открехната врата,
като струните на арфа се преплита здрачът
изпод плаща от коприна на нощта,

която в своята прегръдка
целува ни с топлината на свещта,
и в сън фантазията се разгръща,
докато ни води бавно за ръка

там, сгушени под меките завивки
в нарисувана страна от чудеса,
с прилепнали един към друг извивки
влюбено се разтваряме във тишина.