Дежа вю.

Различен ден, различен повод, но – дежа вю.

С времето определени моменти, предмети или събития престанаха да бъдат това, което по дефиниция ги възприех. Наричам ги „маркери“. Действат като кофа ледена вода, която някой излива в лицето ти.

Едно по едно придобиват смисъл. Появят се неочаквано. Преди не бих им обърнал внимание, но всеки един от тях вече придобива смисъл. Казвам си, че съдбата ми ги праща. Но може би просто съм изградил някаква асоциация, която се събужда всеки път щом срещна някой от тях и мигом замествам маркера с неговия смисъл. Не съм напълно сигурен.

Не съм сигурен все още и какво означава когато се сблъскам с ново дежа вю. Ефектът му е същият като на всеки друг маркер – кофа ледена вода, която ме събужда от съня, който сънувам с отворени очи. Връща ме с шамар в реалността.

Ха! Ето още едно дежа вю. Различен ден, различен повод, но – дежа вю. Всеки ден правиш едно и също. Часовникът не отмерва времето, стрелките му се въртят в кръг и не отиват никъде. Единствено аз отивам някъде, но всяко едно дежа вю ме кара се запитам дали не съм като стрелката на часовника, която е преминала за пореден път през едно и също място.

В кръг ли се движа? Или по спирала? Падам ли или се издигам? Още едно ново дежа вю. Носи нещо… въпрос, който съм си задавал вече. Вероятно съм му отговарял дори, някога. Уж вървя напред, а пътят под краката ми е същият, по който съм вървял и преди.

Единственият въпрос е – дали аз съм същият?

Дали съм часовникът или времето?

човек е повече от това, което предполага за себе си, но има възможност и да не го узнае никога... въртейки се в механизма живот било като стрелка на часовник или в сменящите се цикли на луната... ден и нощ, нощ и ден, заобиколен от всичко в себе си, важното е да не си се натрапва.....

са по-щастливи. Не си задават много въпроси, живеят ден за ден и се радват на обикновените неща. Да се нахранят, да откраднат, да си направят деца и т.н. Кой би казал как трябва да се възприемаме и как да приемаме живота? Маже просто да сме като цветята, днес ни има утре не.

Тройче, предвид, че съм от Фараонски произход, и аз съм леко мургав... Не знам какво се опитваш да кажеш.

Човек е по- склонен да вярва, че е част от нещо, което има смисъл за него и живота около него, без тази движеща стрелка човешкият живот ще се обезмисли. Може би не трябва да знаем дали сме часовникът или времето, защото отговорът може да не ни хареса, или вече да сме го открили и дежа вуто отново да ни се случва, но по- малко различен начин. Дали се променяме от едно и същото или то се променя от нас?
Само лично мое мнение е това- постът ми харесва.
+1

Няя се плашиш, како. Всички сме братя и сестри. Животът ни е е*** майката на всичките :D :D :D :D

я се стегни!))
и си същият и не си. разширяваш се, така да се каже:P)

линейно ли е времето?
дежа ву идва да покаже, че не системата е бъгава, а нейните носители.
дишай! :)