Днес е Денят на Земята.

Интересно, но в доста традиции – от източни до западни, Земята се свързва с най-долния от нашите Азове. Например индианските шамани са изпадали в транс, за да осъществят връзка с тотемите – духовете на някое могъщо животно, с което остават обединени определено време, използвайки тяхната сила. Всъщност силата, груба и нерафинирана в този си вид, е подемът на нашето  физическо тяло- също така грубо и нерафинирано, с помощна на който да можем да вървим напред в развитието си към. Ето защо е важно да не губим връзката си със Земята.

Някак странно, но днес все повече виждаме как се отдалечаваме от самите себе си, превръщайки се в бездушни твари, борещи се за материален просперитет, поради което хабитатът ни превръща в обитатели на бетонената джунгла, отрязвайки по този начин връзката ни с природата. Вижте хората около себе си – не слушат, не виждат, рядко дават, но искат да получат. Дали те не са забравили отдавна за връзката си със света? Дали отдавна вие не сте я забравили? Дали всички ние не сме забравили за Земята, щом й посвещаваме един-единствен ден в годината, вместо целия си живот? Нима сме нещо повече от нея, че можем да си позволим да я пренебрегнем? Не! И тя, и всички ние сме комбинация от молекули на елементи, някога синтезирани от водород в сърцето на истинска звезда, живяла своя живот, избухнала и разпръснала своето богатство навред в пространството като плодородната почва, върху която семената на живота да покълнат. И ето ни днес тук – тези семена, покълнали, израснали и разцъфтели, но забравили за корените си и единствено разперили ръце да докоснат слънцето.

Ако всеки ден за нас е ден на Земята, ако й отвръщаме онази любов, с която тя ни дарява, ако се научим да я обичаме, да слушаме нейния шепот, да чувстваме топлината й, да усещаме страданието й, ние ще можем да говорим нейният език и да живеем в хармония с нея и всички нейни рожби, защото тя е дала живот на всички нас. Тя Гея - е нашата майка. И ако утре се сетите за една от десетте божи заповеди- „почитай родителите си“, моля ви, не го приемайте твърде буквално. Може да загубите смисъла.

Честит ден на Земята.

Всеки ден.

 

 

 

само подписът на снимките стои като кръпка

има една строфа от Лао Цзъ:
"Ако Небето и Земята не могат да направят нещата вечни,
как това ще е възможно за десетте хиляди неща"
Нещо такова, за изгубването на смисъла. А за почитта към родителите и Земята пък още смисли ми идват, но няма да ги споделям поради леко нихилистичния им характер :)

Приятно ми е - Смелият Шивач ;)