Нека очите ти в тъмното да светят ,
тялото ти - нежно да шепти,
аз и ти - скрити зад пердето,
а между нас - прескачащи искри.

Косите ти сияят като злато,
ухаеш на откъснат сочен плод,
ще те заведа към нещо непознато,
бъди богиня и нека аз да бъда бог.

И в допира на голите тела,
диханието е единственият звук,
прекрасна днес за теб ще е нощта,
а утрото ще те намери тук.

Е, по-добре се справяш в стихове отколкото в проза.
"...ухаеш на откъснат сочен плод,
ще те заведа към нещо непознато..."
Но го приеми и като субективно /недодялано/ мое мнение. Дивей!

Благодаря много, Kossef! :) Ще работя по тази линия (и двете) :)