Гладен, бос и разорен
усмихнат крача във студа,
ала няма и частичка суета
щом някога била си с мен.

Защо ми е да имам хиляди неща,
едничък спомен само пазя
и в снега без страх ще газя,
защото топли ме целувката гореща,

която някога ми подари
и оттогава винаги усещам
устните ти тъй горещи,
накарали кръвта във мен да ври.

И да имам още, и него ще ти дам,
нека всичко мое с радост притежаваш,
че тъй прекрасно е с любов да подаряваш
и не е сладко да го харчиш сам.

усетих, че те бива. И не обръщай внимание на (моето) аз, твоето ти, чрез стиховете ти, в коментара ми има значение... Радвам се за теб, за тукашното ти присъствие. И жизнено да дивееш!... А "...че тъй прекрасно е с любов да подаряваш..." приемам като "... че тъй прекрасно е с любов любов да подаряваш..." , което пък, разбира се, не е дотам граматично изпипано. Притежаваш този хубав усет за изпипване.

Искрено благодаря за прекрасния коментар. Наистина е много приятно, когато получиш такъв някого с много повече опит. Поздрави!

Между другото - много се радвам, че първият коментар беше написан от мъж, защото ако жена беше започнала "усетих, че те бива", щяхме да сме в новините цяла седмица после :) Хи-хи-хи

ми харесват.
Последния куплет прилича на стиховете
на един известен поет, но няма да го упомена -
да не се възгордееш. :)
Всъщност аз съм го чела в превод,
защото не постигнах да го чета в оригинал.