Не кради Луната тази нощ,

а във приказния си разкош

яхни черния си кон с магически копита

и след залеза - препускай с него диво,

нощта непрогледна със сиянието си да радваш,

а твойта прелест - да съблазнява даже Мрака,

и нека черната си риза да свали от свойте рамене,

пред теб безпомощен да се свлече на колене,

 докато благодари горещо на Луната пълна,

че във блясъка ѝ може да те зърне;

да разроши с непокорни пръсти твоите коси

и пътя ти да очетае с пъстрите звезди,

водейки те там горе - високо на върха,

където устните ти да вкусвят сияната зора,

озаряваща във утрото красота неподражаема

изпълнена с на майката Земя прекрасните създания;

тя, вдъхнала във теб божествената ти природа,

която с лекота пленява всички зверове и хора.

От края на света да го обхванеш с поглед,

докато още трепери тялото ти - задъхано и морно,

отново назад, за да препуснеш във захлас

в есенцията своя на пълния екстаз.