Бях нает като консултант от голяма корпорация, за да преброя труповете, които са оставили след себе си. Сградата им е голяма с лъскаво фоайе и много асансьори. До един от тях стои младеж, погълнат в телефона си и чака. Сигурно чака майка си да му изглади ризата, щото асансьорът няма да дойде, ако не натиснеш копчето… или някой не реши да слезе на същия етаж. Аз натискам копчето, той, събуден от своя транс, за момент оглежда околната обстановка като лалугер, след което отново заспива върху екрана на телефона. Зад мен се разнася удар от копита по мраморния под. Двойката асансьори почти идва, само още един-два етажа. Овцата зад мен, обаче, се пресяга да извика и другия чифт асансьори, които се намират някъде далеч по етажите, без изобщо да се замисли какво всъщност прави и защо. Само като и гледам набръчкания, сгофнясан фейс, и ми става ясно, че е пердашила на тъгъдък до улицата, за да изсмуче един фас, за което невротично е приритвала двадесет минути преди това. Натиска 11ти етаж и се сещам, че етажът под нея беше опразнен. Свиване на разходите. Ами ако заради ненужно разкарания от нея асансьор, разходите и този месец са над очакваното, ще се наложи отделът от нейния етаж също да бъде съкратен. Как едно недомислено, малко докосване на асансьорния бутон с пръст може да промени десетки съдби… Е, един толкова нервен пушач е видимо, че не може да управлява своята собствена, за чуждите ли ще мисли?

Асансьорът спира на върха. Вървя по нескромно украсен коридор от черен мрамор, месинг, махагон и кожа. Посреща ме младо момиче, чиято красота е плътно пакетирана зад строгото й облекло. „Без грешни мисли“ – мисля си наум. Греховни, исках да кажа, защо пък да са грешни? Отвежда ме в кабинета на моя клиент. Застаряващ господин, с който започваме разговора бавно и с общи приказки, давайки ми възможност да се замисля колко изкукуригали са всички тези добре облечени хора зад голямата стъклена фасада. Ако по дрехите посрещат, нормално е да приемем, че всички те, заедно с тежките си дипломи и многото титли покрай името, които никога не спестяват при електронна кореспонденция, вероятно са много умни. Но след глупостите, които пишат в неграмотните си писма, обикновено следват три реда име, титли и позиция, още десет за адрес, телефон, сайт, десет реда предупреждение, че този e-mail е предназначен само за хората, за които е предназначен, а накрая – “моля, помислете за природата, преди да отпечатате тази кореспонденция”. Изключително подходящ мотив за отпечатването върху лимитирана серия златни ибрици с камъни „Сваровски“.  
  
  • Моля, покажете ми математическото си очакване на печалба за последните няколко години.

Господинът ми показва графика, състояща се от права линия с леко покачващ се наклон, идеално имитираща еректирал фалос. Минава ми през главата да се запитам що ли за педераст е всъщност зад лъскавия си костюм.

    • Как достигнахте до тези стойности?

    • Взехме средната аритметична на резултатите от предходните години и повдигнахме леко стойността с повишените искания на акционерите. След това повдигнахме кривата в единия край, за да индексираме номиналните суми към инфлационните очаквания.

Мхм, пир по време на чума. Математическо очакване – права линия с лек наклон нагоре. Мислех да му предложа да отскочи до близкия сексшоп и да си купи един лилав, който да му сбъдне всичките мечти и очаквания.

Всъщност всичките тези хора в костюми, свикнали на хубави заплати, които получават срещу безвъзвратно изхабените си нерви, си нямат ама ни най-малка представа как се случват парите. Просто имат късмет, който са предизвикали с грубото вливане на капитал на едно място, предизвиквайки временен гравитационен колапс, носейки им приходи, които те наричат печалба с надеждата, че са открили кравата-перпетуум-мобиле. А този човек, който си мислеше, че е голям изпълнителен директор, имаше много погрешно впечатление за себе си. Просто беше един от многото, на които съдбата им се е усмихнала в даден момент, който няма да е вечен и щеше да е един от многото, на които съдбата щеше да се озъби в даден друг, произволен момент. Но най-интересното е, че като всеки друг, който е забравил с коя част на гъза се мислеше всъщност, нямаше да разбере смисъла от моите думи, защото в главата му имаше вече предначертан друг план за действие, което го караше да чува всичко, което го подкрепяше и да остава напълно глух за всичко останало, което му противоречеше. Същото се случваше и в главите на хилядите ментално припаднали хора, с които се разминавах по улиците, излизайки от сградата на потъващата, някога империя.