Все някой трябва да е тъмният герой
В града, в който даже ангелите падат,
И в битката между "добро" и "зло",
Срещу враждуващите сили да застане.

Да поеме цялата вина,
Лице в лице с най-лошото да се изправи,
Да не очаква от подвига си чудеса,
Лишен и от амбицията за награди...

Навярно само за едната чест
И за онова, в което твърдо вярва,
Ще се опълчи срещу врагове безчет,
Там, където справедливостта я няма.

Докато хората затворят своите прозорци
И нервно спускат тъмните завеси,
Дали за тази доблест - някой ще си спомня,
Някой, който неволно станал е свидетел?

За правдивите може легенди да се носят,
Едва когато са престанали да дишат,
Защото, каквото и да си говорим,
Историята накрая победителите пишат.