Постинг
23.03 21:45 -
Подводно

Ще те срещна някъде във бурното море,
заградено от светкавици на хоризонта,
под затиснато от облаци, навъсено небе,
върху вълни високи, подмятащи скромната ми лодка,
сред вятър буреносен, носещ се от изток,
и във леден дъжд, отгоре ми изливащ се безспирно.
Със залеза ще изчезне и последната надежда,
че някога отново ще отворя входната врата
и пременен в най-хубавите си одежди,
ще се провикна - "Майко, най-накрая се прибрах!
От дълго скитане се върна твойта скъпа рожба
и видя ли, че напразни бяха твоите тревоги!"
Но няма, няма вече светлина,
сами звездите чезнат във мългата;
дори Луната днес е по-черна от нощта;
птичи крясък единствено раздира тишината.
А между разхвърляни наоколо отломки разтрошени,
някъде върху скалите, премръзнало тялото лежеше.
Насред мъртвия покой - шумът на морските вълни.
От сутрешния хлад, Слънцето пробужда със целувка.
През премрежения поглед виждам само твоите коси
и чудя се дали всъщност не сънувам -
корабокрушенец, най-накрая срещнал своята съдба,
а душата му да вземе, над него надвесила се бе смъртта.
Не зная - в този миг спаси ли ме или ме обрече,
когато плахо стисна в дланите си моята ръка,
и вечно сърцето мое ти принадлежеше, щом изрече:
"Страннико, ти жив си! И вече ти на себе си ела!".
Всичко сякаш спря във този миг, когато нежно ми запя -
лежах във плен на устните ти и на небесния ти глас.
Дълбоко вдишах въздух с аромата на море,
пълнокръвен, животът в мен мигом се завърна.
Истинктивно, към теб протегнаха се моите ръце,
сърдечно в благодарността си, за да те прегърнат.
А ти уплаши се и отбутна се от мен с опашка,
и от скалата хвърли се в бурните води със плясък.
След теб пъргаво се аз затичах
и в морето също хвърлих се от високите скали,
без страх, защото безкрайно много вече те обичах,
че дори на край света да те последвам бих.
И за да остана вечно там, където живее моята любима,
плувах все по-дълбоко, където даже Слънцето не стига.
заградено от светкавици на хоризонта,
под затиснато от облаци, навъсено небе,
върху вълни високи, подмятащи скромната ми лодка,
сред вятър буреносен, носещ се от изток,
и във леден дъжд, отгоре ми изливащ се безспирно.
Със залеза ще изчезне и последната надежда,
че някога отново ще отворя входната врата
и пременен в най-хубавите си одежди,
ще се провикна - "Майко, най-накрая се прибрах!
От дълго скитане се върна твойта скъпа рожба
и видя ли, че напразни бяха твоите тревоги!"
Но няма, няма вече светлина,
сами звездите чезнат във мългата;
дори Луната днес е по-черна от нощта;
птичи крясък единствено раздира тишината.
А между разхвърляни наоколо отломки разтрошени,
някъде върху скалите, премръзнало тялото лежеше.
Насред мъртвия покой - шумът на морските вълни.
От сутрешния хлад, Слънцето пробужда със целувка.
През премрежения поглед виждам само твоите коси
и чудя се дали всъщност не сънувам -
корабокрушенец, най-накрая срещнал своята съдба,
а душата му да вземе, над него надвесила се бе смъртта.
Не зная - в този миг спаси ли ме или ме обрече,
когато плахо стисна в дланите си моята ръка,
и вечно сърцето мое ти принадлежеше, щом изрече:
"Страннико, ти жив си! И вече ти на себе си ела!".
Всичко сякаш спря във този миг, когато нежно ми запя -
лежах във плен на устните ти и на небесния ти глас.
Дълбоко вдишах въздух с аромата на море,
пълнокръвен, животът в мен мигом се завърна.
Истинктивно, към теб протегнаха се моите ръце,
сърдечно в благодарността си, за да те прегърнат.
А ти уплаши се и отбутна се от мен с опашка,
и от скалата хвърли се в бурните води със плясък.
След теб пъргаво се аз затичах
и в морето също хвърлих се от високите скали,
без страх, защото безкрайно много вече те обичах,
че дори на край света да те последвам бих.
И за да остана вечно там, където живее моята любима,
плувах все по-дълбоко, където даже Слънцето не стига.
Понеже знаеше смъртта добре -
не може никого да отведе,
ако душата се не предаде,
видя невежеството жалко -
яви му се като русалка...
Така почти успя... без малко...
цитирайне може никого да отведе,
ако душата се не предаде,
видя невежеството жалко -
яви му се като русалка...
Така почти успя... без малко...
дойдох да гласувам за третия клип, но се изненадах от хаотичната астрология в предишния постинг (:
цитирайtae написа:
дойдох да гласувам за третия клип, но се изненадах от хаотичната астрология в предишния постинг (:
Това са ми възможностите. Благодаря за коментара.
lightbody777 написа:
Понеже знаеше смъртта добре -
не може никого да отведе,
ако душата се не предаде,
видя невежеството жалко -
яви му се като русалка...
Така почти успя... без малко...
не може никого да отведе,
ако душата се не предаде,
видя невежеството жалко -
яви му се като русалка...
Така почти успя... без малко...
А може и да е била сирена ;-) ... Благодаря!
Щом пътя води в мрачната геена
не струва да последваш и сирена...
цитирайне струва да последваш и сирена...
lightbody777 написа:
Щом пътя води в мрачната геена
не струва да последваш и сирена...
не струва да последваш и сирена...
Правилно! Това е есенцията на стихотворението - мъжете ще се затрием за едното нищо... :-)
7.
panazea -
Никоя жена на света не заслужава да си жертваш живота за нея ! Перфектната жена е само в твоето въображение !
04.04 07:57
04.04 07:57
Правило номер едно !
Совите не са това , което изглеждат !
И ние сме евини щерки и знаем Коварство и любов .
цитирайСовите не са това , което изглеждат !
И ние сме евини щерки и знаем Коварство и любов .
Мхм :-) Благодаря за коментара, panazea!
цитирайАз пък май за пръв път те чета, Лъвчо. На моменти ми се губи римата тук, но като цяло ми харесва. Дерзай!
цитирайВашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.