Ами ако бъдещето вече е написано и ние се връщаме назад към миналото, за да си го припомним? 

Обаче, след като Вселената е хогорама, която все пак има нужда да бъде осъзната, за да преживее себе си, то къде остава свободната воля и дали съзнанието наистина е нужно, за да придобие опит или просто да се наслади на собственото си творение?

"И видя Господ всичко, което беше създал, и се потупа по рамото, че е станало много яко. Ден шести."

А после ни обясняват как трябвало да се откажем от егото, за да се изкачим по стълбите на духовното израстване, нали? 

Предсказанията относно нещата, които предстои да се случат, са интересно нещо, защото придобиват смисъл едва когато нещата вече са се случили... Тоест, всичко вече е написано, просто аз и химикалката доуточняваме ролите по разпределението на ентропията.