Книгата “Произходът на видовете“ дава възможност да наблюдаваме много интересен феномен – Чарлз Дарвин отправя хипотеза относно еволюцията на живота, но самият той през цялото време е в търсене на истината. В своята кореспонденция, сам споделя своите съмнения, че я е достигнал, но неговият труд се оказва прекалено добре приет в този си вид, лансирайки теория за еволюцията, която твърди, че животът се стреми да остави по-голямо от необходимото наследство, за да може най-силните индивиди да оцелеят в едни неблагоприятни условия.

При извеждането на определени зависимости, учените често си служат с допускания, за да опростят анализа. Тук виждаме следните такива:

1. Условията по дефиниция се приемат за неблагоприятни
2. Справянето с неблагоприятните условия зависи от това доколко индивидът е пригоден за тях
3. При допускане за равни други условия, пригодността се определя от гените
4. Гените се определят от родителите и, в голяма си степен - случайните мутации, например от високоенергетически космически излъчвания, вариация в процеса на ДНК репликация, вариации, причинени от промени в околната среда и т.н.
5. И тук не се изисква много мозък (даже малко пречи), за да се направи заключение, че полигамията създава еволюционни предимства, тъй като създава по-голям резерв от възможни случайни генетични комбинации.

Горният коментар не е съдене на защитниците на подобни практики, а по-скоро намигване, че нещата следва да се интерпретират в контекст, чиято липса често прозира в голяма част от фейсбук статусите. Защото многоженството в Исляма е практика, формирана именно под влияние на контекст – многото войни между арабските племена, довели до силен дисбаланс между броя на мъжете и жените, поради което се създават формални правила, чрез които се гарантира естествения прираст и равноправието между жените в семейството. Но аз лично харесвам много повече подхода на викингите, които са се завръщали за кратко, при това – отново в намален състав. Като по-слабия пол, който е трябвало да върши тежката работа, присъствието им на брега е служело предимно да носят мед на пчелите-майки в кошера. Сега може да кажете, че традициите са мъртви, но в днешното напрегнато ежедневие горната класика пести невероятно много време на заети хора като мен, което показва, че „вярно“ и „невярно“ понякога е въпрос на контекст. То, всъщност, все пак мъжете трябва да се въвличат в някакви занимания, тъй като не останаха много оправдания за тяхното съществуване. Да, някои ще кажат, че мъжете са тук, за да пазят жените от възможни войни и агресия. Но сега самите мъже са основният източник на войни и агресия. Т.е. един рекурсивен начин, по който да оправдаят собственото си съществуване. Така, де!

Което ни връща на горния въпрос – след публикуването на този труд, Дарвин продължава да размишлява, вероятно изпитвайки трудности да приеме схващане, че един вид може да се превърне в друг, което е в такова силно противоречие с Библията. Тези негови съмнения прозират в следващите му писма, разсъждавайки, че може би не оцелява най-силният, а най-приспособимият индивид. Последното съдържа още една скрита идея – за комбинирания ефект между началния старт и жизнения път. Тази концепция е колкото основополагаща, толкова и пренебрегната в онзи момент, вероятно защото „Произходът на видовете“ вече е наложил определена идеология.

Обществената заблуда има изключителна сила, а често пъти и не изисква кой знае какви усилия, за да създадеш грешна представа в голяма маса от хора. Важното е да си пръв и последователен в пускането на клюки, а за всичко останало помагат слабостите на човешката психика. Стадният принцип отваря широко вратата на влияние на религиозни учители, водачи на култове, пропагандатори и псевдо-успешни мениджъри на схеми за мрежов маркетинг. Нивата на изкривяване, благодарение на появата на масовите медии, създава феномен, наречен „Мандела ефект“, където масово хората си спомнят, че Нелсън Мандела умира в затвора, от който, всъщност, е пуснат приживе и дори става президент на ЮАР, преди да почине на свобода. Друг пример за горния е ключовото изказване на Дарт Вейдър от „Междузвездни войни“, което почти всички помнят като „Люк, аз съм твоят баща“. Просто в този формат, репликата е много по-удобна за споделяне в интернет Меме-та, създавайки „колективно неверен спомен“.

Нещо подобно се случва с астрологията – десетилетия наред, ежедневниците поместват генерализиран хороскоп за всяка от дванадесетте зодии, което води до няколко ефекта. Първият е, с право, недоверието, че нещо може да е толкова генерализирано и вярно. Второто е даването на фокус върху зодиакалния знак, в който се намирало Слънцето в момента ни на раждане, пренебрегвайки всичко останало. Много хора не вярват на тези ежедневни хороскопи и синтезирани профили колкото един „Туит“, защото не се чувстват точно така, както ги определя Слънчевият им знак, за което имат много силно основание. Когато съм се опитвал да повдигна темата, питайки дали някой вярва в Астрология и защо, получавам отговор – „Как може нещата да са толкова общи, при положение, че аз познавам Х на брой човека от тази зодия и те не си приличат изобщо?“.

На мен ми отне доста години, за да мога да си преобърна представата, но едва когато се противопоставих на първоначалните си реакции и започнах да се задълбочавам, разбрах, че проблемът с неработещата Астрология е в моето незнание, а не в нея. Колкото повече научавах, толкова повече неверието ми отстъпваше на неразбирането как може нещата да са толкова плашещо точни на моменти.

В следващите страници ще се опитам да загатна голямата картина, но от гледна точка на човек, който прави първите си крачки в тази посока. Казвайки горното, се надявам, че обясненията ми ще се приемат като насока, че има нещо там, за да може търсещите души да продължат своя поход в преследване на истината. Съветвам всеки да достигне до собствено разбиране, защото тук излагам своите мисли и интерпретации, без да твърдя, че съм прав.

Когато говоря за Астрология по-надолу, ще имам предвид интерпретацията на наталната карта в момента на раждане, тъй като за мен това е мястото, откъдето може да се тръгне – да разберем статиката, за да можем да разберем и динамиката. А и смятам, че това е най-благодатната нива, където всеки може да изкопае нещо полезно за самия себе си.

Един от основните моменти, които водят до разминаване между действителност и добре изтълкувана натална карта е това, което е подвело и Дарвин – той се е осланял единствено на генетиката, т.е. на преднаталните условия като определящи шансовете на даден индивид да оцелее. Реално, знаем, че реализацията в живота зависи от опита, който сме натрупали, и знанията, които сме придобили, както и на нашето поведение. На база на горното, можем да получим предимство. Когато кандидатстваме за работа за хубава позиция, дали няма да имаме предимство пред кандидат, който току що е завършил университета и няма същия опит като нашия? Аналогията е подобна на осемте триграми на Багуа, където има два пътя на преобразуване – по Фу Си (Fu Xi) – „предходното небе“, и по цар Вън (King Wen) – “следващото небе“.

Астрологичната картина ни дава индикация за определени заложени условия, които може да са видими в нашето детство, но след време да ги преработим и надраснем; а може да има и събития, които да се активират след определена възраст – например генетически особености. Казано с други думи – ние не сме нашата натална карта. Тя е индиказия за заложен вектор в момента на раждането ни, но по пътя, върху нас може да действат различни сили. Поради това е хубаво да я разглеждаме от гледна точка на процес, а не като моментна снимка. Ако сме преработили някакъв аспект, то би било добре да отчитаме този факт.

Което води и до следващата проблемна област – самите ние и нашата мотивация да се интересуваме от Астрология. Дали имаме нужда да получим ласкателство и дали сме склонни да приемем нашите непреработени страни наравно с тези черти, които харесваме в себе си? Дали търсим начин да се преборим със самите себе си или търсим оправдание за несполуките ни в живота, за да продължим постарому? Способността да бъдем абсолютно честни към себе си за самите нас е непосилна задача за много хора, която блокира пътя за по-нататъшно развитие. А развитието изисква да направим първата главна крачка – да опознаем себе си, защото само ако знаем къде се намираме , можем да се ориентираме накъде трябва да вървим – също като да гледаме карта, когато сме се изгубили.

Задачата винаги е една – да достигнем най-добрата своя версия, ставайки бавно и методично по-добри от човека, който сме били вчера. Ако задаваме правилните въпроси, може да получим правилните отговори. Или поне отговори, които да ни карат да продължим да търсим – може и да не може да уловим истината с ръце , но можем да бъдем близко до нея като я преследваме неуморно. Това е основната причина, поради която следва да се интересуваме от такива работи – да задаваме въпроси и да изследваме *себе си*, изучавайки нашата натална карта и нашите дадености, т.е. трески за дялане. В същото време може да изучаваме чуждите с цел обучение, но месенето в чуждите дела крие рискове.

След като вече знаем, че причината да си мислим, че сме своя слънчев знак е на вестниците, сутрешното шоу на Гала и т.н., а не на Астрологията, вече може да сме любопитни да разберем какви аналози можем да направим между наталната ни карта и развитието на психиката ни, преди да започнем да преработваме нещата.

Ето основните понятия, с които да се запознаем

Голямата Тройка (Светата Троица?) - астрологичен Знак на Луната, Слънцето и изгряващия знак на хоризонта, т.е. Асцендент. Слънцето отговаря за нашето его и е нашето ядро, Луната – нашите емоции и подсъзнание, Асцендентът е тялото ни в това прераждане и социалната маска, която носим и която другите виждат в ежедневното взаимодействие с нас до момента, в който не ни опознаят по-дълбоко. Може да се каже, че Асцендентът е един вид скафандър на душата. През по-голяма част от времето, ние сме нашият Асцендент, поради което е много важно да знаем точния час на раждане, освен датата и мястото. Асцендентът определя разположението на цялата домова система и ако някоя планета е на границата между два дома, няколко минути разлика може да доведе до различна интерпретация, повърхностно казано. Да, често пъти знакът на Слънцето е най-достоверният определител на нашата истинска същност, но не напълно. Първо – за жените, Луната често пъти има по-голямо значение, защото отразява много по-точно тяхната природа, докато Слънцето изразява повече мъжката природа. Тук трябва да разбираме, че определенията за „мъжко“ и „женско“ са архетипни точно като зодиакалните знаци, и никой от нас не е напълно мъж или напълно жена от гледна точка на същност, а не генетична експресия. Ние имаме своите изразени, както и неитегрирани мъжки и женски черти, сборът от които създава усещането за определен „характер“. Луната също така може да стане водещото светило за хората, които са родени през нощта и когато тя е по-високо от позицията на Слънцето (т.е. върви преди него). Статистически погледнато, заради масовото разпространение на секциото, повечето деца се раждат през деня, защото така е по-удобно за медицинския персонал. Това води до нееднакво съотношение между наталните карти, управлявани от Луната и Слънцето, което води до правенето на извод, че знакът на Слънцето е по-верният. С други думи – поредното допускане с цел опростяване, което създава усещането за неточност на самата методология на Астрологията.

След това имаме лични планети – Меркурий, който отговаря за мисленето и комуникациите, Венера – за любовта и ценностите ни; Марс – за нашите желания и как ги преследваме. После идват двете големи и тежки планети, които сменят по-бавно своите знаци – Сатурн, отговарящ за дисциплината и ограниченията; и Юпитер – за нещата, които привличаме в живота си. След тях идват новооткритите планети, които се движат още по-бавно и чиито знак има повече индикативен характер за епохата, в която живеем, т.е. те дават социален контекст, в който реализираме личните си качества. Допълнително – в момента на раждането ни, някои планети може за кратко да минават от другата страна на Слънцето, с което ще се движат в обратна посока по небосклона, а ние ще ги наричаме „Ретроградни“. Ретроградната фаза носи допълнителна интерпретация, която обикновено е насочване на темите на съответното светило в интроспективна посока.

От горното става ясно, че знаенето на знаците на светилата само по себе си вече не винаги дава достатъчно конкретика, въпреки, че имаме достатъчно на брой комбинации – ако направим изчисление, то излиза следното – Слънцето, Луната и Асцендентът ни могат да заемат всеки от 12-те знака, което е 12 * 12 * 12 комбинации = 1728 различни генерализирани „типа“ личности. Мисля, че не една колонка, ами целият вестник няма да стигне, за да се напише индивидуален хороскоп за всеки от тях поотделно. Заради това, че Меркурий и Венера са вътрешни планети по отношение на Земята, те не могат да се намират прекалено далеч от Слънцето. Обикновено Меркурий е най-много на 1 знак от него, а Венера – до 2, което дава още 3 * 5 комбинации, които, ако прибавим към нашите 1728, ни дава 25920. А сме все още само на Венера, нали?

Е да, ама не... Горната сметка е вярна само за определянето на знака, но всички знаем, че има голямо значение дали си се родил в началото на даден знак или в края. Тъй като е наивно да считаме, че енергетиката е фиксирана и една и съща по цялата дъга от 30⁰ на всеки знак, след което изведнъж рязко се променя. Не звучи много реалистично, нали? Затова разделяме знаците на три „декана“ от по 10 градуса. И това е само опростяване на това как седят нещата, за да е по-лесно да се работим – отново допускане.

Цялата карта има геометрическа интерпретация по отношение на домовата система и отделните положения на планетите помежду си. Когато определим къде се намира нашият Асцендент, това се превръща в точка 0 на небето, спрямо която определяме къде над или под хоризонта се намира всяко отделно небесно тяло. Ако разрежем небето на 12 части (не е задължително да са равни), то всяка една част отговаря на някаква тема и, в зависимост къде се намира дадена планета, ѝ определяме съответния дом.

При формирането на темите на домовете, за начало на зодиака е избрана зодия Овен, откъдето започваме да броим. Първи дом съответства на егото, на нашата същност и физика. Затова казваме, че Овен управлява първи дом, освен, че е и управител на планетата Марс. Но тази тема за егото не звучи ли малко като в областта на Слънцето, което се управлява от Лъв? Даже когато чуем думата „Его“, веднага се сещаме за някой Лъв, когото сме искали да набием, нали? Да, Слънцето може да си е „вкъщи“ в Лъв, но е „екзалтирано“ в Овен, т.е. е на гости с почести там, затова работи по-силно. Тадам!

Нещата започват ли да стават сложни? Засега само разтягахме локуми. После идва математиката, към която повечето хора изпитват отвращение. Но, за да разбираме от Астрология, трябва да разбираме от математика. А за да разбираме от математика, ни трябва повечко акъл. Хм! Това ли е причината да не харесваме Астрологията, всъщност?

Защо домовете са важни? Защото те довършват картината

• Всяка планета има своя вибрация, т.е. определя „какво“
• Тя попада в даден знак, който определя „как“
• Домът определя „къде“, т.е. в коя област от живота се реализират горните две най-силно

Съответно – ако двама човека са родени на един и същи ден, те, вероятно, ще имат еднакви планетарни знаци (освен ако точно тогава някоя не преминава от един в друг), но при различни часове на раждане, всичко това може да се прояви по много различен начин и двамата човека да нямат нищо общо помежду си, което много просто показва защо няма смисъл да правим подобни сравнения и неверни заключения.

Бидейки светилото в даден дом, се получава нещо като „оцветяване“. Да вземем Луната се управлява от зодия Рак и е „вкъщи“ във четвърти дом – домът на семейството. Ако нашият Марс, който е планетата на агресията и желанията, попадне в четвърти дом, то тази енергия на темпераментния Овен ще оцвети темата за семейните взаимоотношения, което може се реализира като трудна среда, изпълнена с напрежение. Може да означава, че и изразходваме голяма част от енергията си за семейството и затова не ни остава много за другите теми в живота.

Когато няколко планети попаднат в един дом, този дом получава фокус. Тъй като релативните позиции на планетите не се изменят толкова силно помежду си, като изключим Луната, която е най-бърза в наталната ни карта, то отново става ясно защо за двама човека, родени на една и съща дата, можем да видим, че единият се интересува от това да има семейство и да им осигури всичко, а другият се интересува от това да е напълно отдаден на творчеството, кариерата или философията на живота си.

Обещах математика и тя идва под формата на геометрични изчисления между планетите – аспекти – нещо, което изобилства в нашата карта и също притежават огромно значение. Аспект се формира, когато две планети застанат под строго определен ъгъл една под друга, естествено, позволявайки определена дъга на отклонение. Колкото по-тясна е дъгата, толкова по-точен е съвпадът, толкова по-силен е ефектът. Основните аспекти биват:

• Съвпад – две Планети сключват ъгъл, близък до 0⁰. За някои астролози, съвпадът не е аспект, а просто натрупване на енергия в дадена точка, без това да води до нейното преобразуване (за добро или за лошо).
• Тригон – ъгъл от 120⁰
• Секстил – ъгъл от 60⁰
• Квадратура – ъгъл от 90⁰
• Опозиция – ъгъл от 180⁰

Интерпретацията на аспектите сама по себе си изисква висше образование. Да опитаме. Всеки аспект (дори тези, които не са изброени) носи определена идея за формиране на резонанс, благодарение на който двете планети могат да си „говорят“, т.е. да протече енергия между тях. Това протичане може да е хармонично (първите три вида) или да предизвиква дисонанс, формирайки последните два аспекта, които наричаме „твърди“. Квадратурата е блокиране на енергията между две планети. Например такава между Меркурий – ума и Луната – емоциите би била предпоставка за създаване на напрежение - човек да се бори вътрешно да балансира двете, т.е. мотив непрекъснато да се ровим и на двете места и да преоценяме това състояние, което може да доведе и до доста интересни резултати. Опозицията се проявява по подобен начин, но тогава Земята се явява по средата между двете планети, което значи, че те не се виждат една друга, т.е. за нас този дисбаланс е невидим, следователно - неосъзнат. Тогава ефектът се проява навън, а не навътре – ако не знаем за него, не можем нито да го контролираме, нито е толкова лесно да работим с него.

Обратното – хармоничните аспекти помагат енергията да тече по-лесно – Тригон между Меркурий и Уран, който е по-висшата му октава, отговаряща са високия ум, би означавало, че креативните и новаторски идеи (Уран) ще могат лесно да се появяват в рационалния ум (Меркурий) и ще има едно усещане за „Звездите ми го говорят“.

Започва ли да става ясно защо често се правят аналогии между музиката и планетите в Слънчевата система? Добре!

Планети, които са на Асцендента, стават „видими“ за околните. Например такава позиция на Венера в картата на жена дава определен сексапил. Плутон на същото място? Усещане за власт! Отново да повторя – часът на раждане е важен, а когато не го знаем или са ни го записали грешно, после обвиняваме Астрологията.

Още – механизмът на работа на аспектите е свързан с разположението на всеки знак. Всеки знак има определени характеристики – модалност и елемент. Има 3 модалности – кардинална, фиксирана и променлива, и 4 елемента – огън, земя, въздух, вода. За да работи по естествен начин един аспект, то той трябва да изпълнява условията модалностите или елементите. Тригонът и съвпадът са най-лесни за обяснение, защото приеме, аспектът е между знаци с еднакви елементи. Но ако планетите са на ръба между знаците и едната е мръднала леко в другия знак, тогава тази енергетика не тече по естествения начин – ъгълът е там, но елементите не резонират. Ако ъглите все пак са тесни, може това да се случи с известно усилие от страна на носителя на въпросния аспект.

След това идват планетите с множество аспекти – как интерпретираме всичко това. Стелиумите – струпване на планети в дадена област на картата и в даден знак по-конкретно. Фигурите – когато имаме няколко планети, участващи с аспекти помежду си. Това може да направи планетата „добре“ или „зле“ аспектирана, т.е. тя да ни помага или обратното – да чувстваме затруднения в тази област. Ако имаме лошо аспектиран Юпитер, това може да се прояви и като липса на късмет. Добре аспектираният Юпитер може да доведе до неочаквани приходи, наследства, печалби и кариерна реализация, което да доведе до мързел, лакомия, затлъстяване и преждевременна смърт. Та тая работа с късмета е относителна... Както казах – ние не сме нашата натална карта. Тя не е присъда, а подсказка за някакви зададени тема. Ние имаме силата и свободата да постигнем целите и задачите, които душата ни си е поставила в този живот. Това зависи от нас и от личното ни усилие. Всеки има личен път и всичко е значимо само по отношение на самите нас. Да, винаги ще има хора, които имат повече от нас, но както написах по-горе – това, което е лекарство за другите, може да е отрова за нас. Или може да е отрова за тях и те да не го разбират. Затова трябва да приемаме красотата на нашия живот и да направим така, че той да ни носи радост (т.е. да изпълним целите на нашия слънчев знак).

Тук можем да говорим и за това, че картата ни има управител или планета, която заема централно място, и тук отново е важно да знаем Асцендента си. Той ни е нужен и за да пресметнем и важността на всяка една от планетите, на база на броя и вида на аспектите, които формират, както и на знака, в който се намират. Като едно опростяване, това показва коя енергия е по-представена в нас – т.е. дали сме емоционални или интелектуални, борбени или естетични, или и двете? Стигаме и до скрития Асцендент – преобладаващият елемент и преобладаващата модалност. Ако ако има такива, които преобладават... Рядко е, но понякога има натални карти, в които липсва изцяло даден елемент и това има специално значение.

Минали сме всичко това. Имаме ли ясна картина?

Не!

Останаха астероидите. Лилит – къде са нашите табута, комплекси и страхове. Палас – къде е нашата мъдрост. Хирон – къде са нашите неизлечими рани. Джуно, Ерис, Ерос, Макемаке, Несус... - свят да ти се завие!

Астероидите също участват в аспекти.

Да речем, че имаме свръх-компютър, който насмята всичко това. Има ли какво още да се обърка?

Много неща, всъщност! Неаспектираните планети са рядкост, но те дават фокус в картата – на излишък или недостиг. Както вече споменах – фигурите. Но нещо, което крие безкрайно много изненади, са ъглите. Както една планета си обикаля от знак на знак, от дом в дом, така и от градус в градус. По същия начин като с домовете – първият дом е на Овен и първият градус е на Овен от 1⁰00’ до 1⁰59’. Така ги превъртаме до 29⁰ – Лъв. Освен това има особени ъгли – за точно конкретни знаци, които се приемат за критични ъгли и те могат да изместят фокуса върху тази планета много силно, което е още една причина защо някой изобщо не се държи като знака на своето Слънце – наличие на критичен ъгъл. Когато светилото е на 29⁰, се казва „анаретичен“ ъгъл и поставя фокуса върху привършване на задачата, която тази планета има в този знак. Освен това 0⁰ се държи по различен начин – там планетата приема чистата форма и качества на знака, без примеси (както обясних с деканите). В същия дух – фазата на Луната в картата и броя на ретроградните планети допълнително създават картина на темата на нашето съществуване – дали е на събиране на опит, или наопаки – на приключване.

За илюстрация на всичко казано, да вземем картата на Фреди Меркюри. При него планетата Меркурий е изгряваща и се намира в първи дом – домът на Аза, където си прави компания със Слънцето. Меркурий е на 2°40’ в Дева, където си е „у дома“, защото се управлява от двата знака – „Близнаци“ и „Дева“. Ако вземем ъгъла от два градуса, той отговаря на втория знак – Телец. Телец управлява областта шията, където се намират и гласните струни. Също сключва Тригон с Луната, което означава, че сърцето и умът му имат връзка, т.е. разбира емоциите си и може да ги изрази.

Анализът, който можем да направим, е следният: Меркурий отговаря за комуникацията, т.е. за себеизразяването. Проявен е в наталните карти на певци, актьори и хора, които са на сцената, защото също отговаря за координацията и сръчността. В първи дом – не само мислиш за себе си, но и изразяваш себе си. Успяваш да подчиниш комуникацията към себе си, т.е. да грабнеш вниманието на аудиторията. И това се случва по начин, който е свързан с ъгъл, дефиниран от знака Телец, т.е. през гърлото. Звучи ли логично?

Освен това Слънцето, както казахме – в 1ви дом, т.е. близко до Асцендента, където може да се види, е в 11⁰ в Дева  – ъгълът отговаря на знака Водолей. Водолей е ексцентричен. Тази дума подхожда ли на Фреди?

Просто и ясно! Какво не ѝ харесвате на астрологията?

А... още нещо.

За да стане всичко още по-объркано – ние всички сме запознати със Западната Астрология, която ползва Тропически Зодиак. Обаче... този зодиак ползва снимка на небето от преди 1700 години. Тъй като има феномен, наречен „Процесия на Земната ос“, то всяка година, на един и същи ден, небето изиграва на леко по-различно място. За около 72 години тази разлика става около 1⁰. Ведическата Астрология използва Сидерален Зодиак, който преизчислява позициите, затова всичко си е на мястото, най-вече – фиксираните звезди като Адебаран и Caput Medusa или Алгол. Аспектите и ъглите си остават същите, променят се знаците. Като ги сметнем, излизат малко повече от 23⁰, което значи, че по Сидералния Зодиак, Фреди Меркюри е бил със Слънце и Меркурий в Лъв... Лъв е знакът на славата. Има и трети широко разпространен зодиак – Драконически. Тъпото е, че и трите имат своето основание и смисъл.

Ако сметнем 1⁰ на всеки 72 години и умножим по 360, за да получим пълно превъртане на небето, получаваме същото число като по-горе – 25920. Яко, а? Това е времето, което е необходимо, за да се наблюдава пълния цикъл на небето, обаче цивилизацията на Маите не е просъществувала и една десета от това време. Как са достигнали да създадат Цолкин (Tzolk’in)?

"Не можеш ги сметна тия работи."...

Като в оня виц, дето българинът не искал да скача без парашут нито заради хубавите жени (за които скочил французинът), нито за хубавоти пиене (за което скочил руснакът) и накрая някой му казал: "Ей, Ванка, не можеш да скочиш без парашут." - И последните думи на Ванката, преди да скочи, били "А, не мога" (в смисъл на "ти ли ще ми кажеш")...

Благодаря, white (На фона на черния Космос никчето ти не издържа).

Не просто white, а Snow White :-D

....четох го, с интерес...онази нощ..
Близнака, нали е Въздушен знак, многоо си падаме..
по вятърничавите Теории...

но, Ананасаа...охх и айй Ананаса, в няккаво Бижу!!
въздушни целуффки, от мен ++++

Ще го прочета после...
:))

Време и място - точни.
Благодаря.