Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
24.09 23:13 - Петра (част 33)
Автор: noir Категория: Лични дневници   
Прочетен: 3299 Коментари: 4 Гласове:
8

Последна промяна: 24.09 23:56

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
„Върху земята – езеро,
образ на събирането заедно.
Предвидливият подготвя своето оръжие,
за да се изправи срещу непознатото.“


䷬ Цуй – триграмата езеро върху тази на земята, изобразяващи събиране с цел постигане на единна цел. А дали зад общата цел някой може да има своя индивидуална такава? И това би ли попречило?

Бивъс въртеше замислено химикалката в стаята за срещи, опитвайки се да намери път покрай стената, в която двамата се блъскахме от известно време.

- Имам нов сет от данни, ще опитаме с него.

Това прозвуча като нещо свежо, което накара надеждата да изгрее върху лицето ми, върху което тегнеше сянката на посивялото ми настроение. Вдигнах поглед от петното върху мокета, където падаше и този на Бивъс, за да се срещнат в обща фокална точка. Желязото се кове, докато е горещо, затова и моят колега реши да възседне вълната на демонстрирания от мен моментен ентусиазъм.

- Обаче е малко суров и трябва първо да ми помогнеш, - довърши мисълта си той.

- Аха... - поклатих глава с разширени зеници, докато си поставях собственоръчно примката около врата.

- Ще го кача след малко, трябва да му сложиш лейбъли, за да можем да го ползваме за моделиране.

В статистическия анализ, или машинното самообучение, както сега е модерно да се наричат тези неща, се използват математически методи за извеждане на формула, която свързва набор от известни величини с неизвестна такава, която представлява интерес за нас. Казано с други думи – взимаме една кофа с примери, изсипваме я в компютъра, а той ни връща правилото за получаване на зависимата променлива, понякога (или обикновено) под формата на черна кутия, поне що се касае невъзможностите за интерпретация на по-сложите правила от гледна точка на човешкия ум. Но ако нещо ни помага да познаем бъдещето, то важно ли е да разберем точно как работи кристалната топка? Да „натренираш“ един модел е като да гледаш как децата учат нови неща – те наблюдават света около себе си и се учат чрез опита, т.е. от примера. Например – ако едно поведение ти носи награда, а друго – пердах, може би ти става ясно какво се очаква от теб. Точно така работеха и алгоритмите, които ползваме, затова и тази област се нарича „изкуствен интелект“, макар нещата да доста по-прости и прагматични от реален интелект.

Нашият проблем в случая беше, че данните бяха в суров вид, който компютърът не можеше да разбере. Някой трябваше да постави на всеки един от десетината хиляди примери число, което да оценява изхода от конкретната ситуация – награда или пердах. И този някой, който трябваше да свърши тази работа, бях аз, защото Бивъс ръководеше проекта и той беше преценил, че тази чирашка работа беше в моята градинка.

А на мен направо ми причерня и взех нещата дооста навътре. Някакво пишлеме, което беше по-младо от мен, ми даваше работа за студенти, за да може после да се прави могъщ, за което аз щях да свърша половината работа, компютърът – другата половина, а той щеше да получи цялото признание... Като всички холандци, той си беше малък, долен шовинист. Стиснах юмруци с кървясали очи от унижението, което преживявах в този момент, усещах как земята се разтваря под мен и наистина бях настроен за бой. Имах крещяща нужда да хвана малкото насекомо с две ръце, да го притисна в пода и да търкам методично, докато не успея да изчистя петното от мокета с пъпчивото му личице. Затворих очи, вдишах дълбоко и ги отворих отново, скачайки от стола, разбрах, че гадината беше офейкала. Явно виждайки облаците на хоризонта, е бил достатъчно съобразителен да се досети, че щях да му набия новопридобитата му докторска степен толкова дълбоко, че щеше да е необходима докторска намеса, за да я извадят обратно от тъмното небитие...

Седнах на бюрото си и отворих сървъра, който ползвахме, за да видя какво е качил. Когато са вдигали облачния сървър за нашия проект по машинно самообучение, някой с доста черно чувство за хумор беше избрал да сложи в URL адреса думата skynet.  Имах няколко познати, за които самият факт, че бях станал част от сектата на банкерите, ме правеше част от ордите на дявола в техните очи, а ако разберяха, че и вероятно имам пръст в сценариите за край на света, сигурно щеше да ги подтикне да посегнат към вилите, търмъците и другия стопански инвентар, докато с другата ръка подклаждат кладата с факела.

Изобщо, това бяха тъмните години на експанзия в тази област, когато изведнъж започна да става модерно да си моделиер, заплатите изпревараха ръста спрямо всички останали индустрии, защото гладът за кадри беше неутолим. Ян Гудфелоу и Андрю Нг бяха новите Армани и Версаче. Данните бяха навсякъде, а самото поле беше свежо и прясно разорано, което означаваше, че законодателството и етичните норми тепърва щяха да никнат върху голата земя, задушавани от бурените на безотговорното поведение на големите корпорации. Някои от нас бяха фокусирани върху моралните усложнения на това, с което се занимаваме, други – от страха от възможните последици, а трети – от възможните резултати, въпреки всичко, особено когато гледахме как Китай подхождаше към въпроса – не просто поставяйки камери с лицево разпознаване на всеки ъгъл, но всеки индивид получаваше социален рейтинг, в който влизаха като параметри неща като колко често звъниш и посещаваш родителите си, което изискваше да се преструваш на добър гражданин, ако искаш да се радваш на нормален живот.

Като всеки път към ада, нашите намерения бяха всъщност подплатени от рационални доводи, но бяхме достатъчно информирани да знаем с какво се занимаваме, че да бъдем измъчвани от параноята. Бивъс просто не присъстваше в социалните мрежи. Аз с години се опитвах да се преборя да не достигам до там, защото, без тях, сега нямаше да съм в Амстердам и да се занимавам с това, което исках толкова силно, но все пак ги използвах предпазливо, избягвайки да пиша каквото и да е, както и да качвам свои снимки, защото просто знаех, че зад всяко мое действие работи алгоритъм, който ме класифицира в това как мисля, как изглеждам, къде се намирам и какво правя, дори когато привидно съм офлайн. И понякога тези алгоритми знаеха по-добре от самия мен какво ще е следващото нещо, което ще направя. Някак древните търсения на себепознанието сега придобиваха функционална форма от рода на P ( x | y1, y2, y3, …). Цялата тази съпротива трябваше да бъде преосмислена, когато в даден момент се прибрах в България и трябваше да започна живота си отново. Едно от първите неща, които ми се наложи да направя, беше да подпиша договор за мобилна услуга, а консултантката ми бутна електронен стилус, за да положа подписа си върху таблет.

- О, не, подписвам документи само на хартия.

- Ама защо, какъв е проблемът?

- Защото няколкото подписа върху таблета биха ми дали достатъчно количество телеметрична информация, за създам GAN модел, който да се разписва вместо Вас по различен начин всеки път на всякакъв вид документи, едновременно толкова уникално и в същото време безпогрешно, че никоя графологична експертиза не би могла да го оспори.

Жената ме погледна с поглед, който издаваше, че синаптичните пътища в нейния мозък ме бяха класифицирали като онзи тип индивиди, с които е по-добре да не се спори, а вместо това ми подаде купчина бяла хартия, като ме накара да се подпиша от двете страни на всеки един от десетте листа, заедно с местата, на които постави чавки. След което започна да наблюдава с интерес как извадих от чантата си собствена химикалка и започнах да разнасям мастилото за моя лична сметка.

- Това е малко смахнато, подписвате се по различен начин на всяка страница...

Явно сблъсъкът ѝ с мен е бил толкова интензивен, че самоконтролът ѝ беше недостатъчен, че да попречи на мислите ѝ да се вербализират сами. Не зная доколко осъзната беше тя, за да направи този коментар, но определено на мен ми подейства събуждащо. Спомних си за детството си и за филма „Американска нинджа“ , в който се казваше, че „разпозната нинджа е мъртва нинджа“, а сега поведението ми определено се набиваше на очи. По същия начин – за алгоритмите на фейсбук, вероятно поведението ми на несподеляне беше аномалия. А като човек, който се занимаваше с това, знаех, че всяка аномалия приканва да бъде изследвана отблизо, т.е. дори да не правиш нищо лошо, желанието да се прикриеш събужда подозрение. Или както чувах всеки път, в който се опитвах да обясня, че имам право и нужда от лично пространство – „ама защо ти  да си анонимен, ако не правиш нищо лошо?“.

Подобни мисли идваха до голяма степен от професионалния ми опит, с който още първата ми работа ме сблъска – когато работиш с нещо ценно, например пари или информация, ще се намери някой, който да се опита да изработи теб, затова трябваше да можеш да мислиш като лошите, за да се предпазиш. Аз имах своите мотиви да се подписвам небрежно – експресивният ми подпис е прекалено завъртян, за да хабя толкова енергия да го възпроизвеждам цели 25 пъти, примерно, ако бях избрал в подписа ми да пише „Малкият Принц с Голямата Шпага“, но и някъде там в главата ми се събуждаше и друга, паралелна мисъл – всъщност електронните таблети с 1024 нива на натиск правят нещата малко по-лесни, но и писането на хартия не променя играта кардинално – след като предадях договора си, той щеше да бъде сканиран и дигитализиран, а това означаваше, че щеше да бъде достъпен за софтуер, който работи точно така, както професионалните графолози – да анализира дебелината и формата на линиите, за да определи натиска, скоростта, наклона и движенията на ръката ми, извеждайки същата тази информация, която таблетът щеше да предаде в готов формат, благодарение на технологията с електро-магнитен резонанс в писеца. И това беше ясен индикатор, че трябва да отпусна малко фъндък на големия брат.

Но това щеше да се случи някъде в бъдещето. Сега имах друг, доста по-практичен проблем за решаване, където донякъде трябваше да се поставя от обратната страна на ситуацията по-горе.

Започнах да гледам хилядите редове, първоначално обхождайки всеки един от кратките текстове, който трябваше да бъде категоризиран, за да придобия представа с какво си имам работа. След това следваше да си направя стратегия и да набутам всеки един от тях в някаква от категориите, които използвахме, т.е. всеки ред беше наблюдение или пример, на който закачах етикетче, или изход. Постепенно процесът ме увлече достатъчно, че да преглътна нараненото си его и потъпканата гордост, че умен, красив и опитен принц като мен, вещ в магиите и базите данни, както и магиите с бази данни, трябва да се занимава с плебейската работа по лейбълинг на данни. Щото аз исках да съм патриций, сиреч инженер по машинно самообучение, а не фалшивата машина, наречена „Турчинът“ (Mechanical Turk / Schachtьrke / A Tцrцk). Всъщност, този момент се оказа повратната точка в моя живот, в който всеки момент се чувства като повратна точка. И определено в моята кариера, където повратните точки са доста по-малко. Ако трябва да сравня двете, то те се съпоставяха така, както песъчинките по плажа със звездите на небосвода. Не беше прозрението на Архимед в момента на Еврика, а по-скоро някакъв множествен оргазъм, който Лайбниц е изпитал дълбоко в мозъка си – една такава кука, която те хваща за темето и те вдига нагоре, за да изплуваш за първи път над повърхността на блатото в толкова трансформиращо преживяване, което те мотивира да превърнеш перките си в крайници, да излезеш на сушата, да се изправиш на новопоникналите си крака и да се превърнеш в пълен шебек, замеряйки туристите наоколо с кокосови орехи. Може би затова Нефилимите навремето са били високи, защото небето ги е теглило за темето нагоре много по-силно, отколкото ни тегли сега нас, защото и връзката му със Земята е била много по-директна, съдейки по легендите от древността. Сега можеш да наблюдаваш чудеса с очите си и мозъкът ти ще ти казва, че това е някакво рационално наблюдение, което се случва на базата на чиста случайност и изкривени сензорни възприятия. Т.е. тази част от мозъка, която се намира под линията на веждите, защото висшите центрове, които са си настроени на небето, някак си са се затворили при повечето от нас. И обективно не се чувстват, все едно имаш празно пространство в областта между черепа и таламуса. Но има хора, чиято фигура е изпъчена и темето си им е ориентирано правилно нагоре. А това е важно, затова и в китайските трактати се споменава често тази точка – „Ба Хуей“, според същото произношение, което нарича икебаната за мъртви „Фан Шуей“. Но тъй като в България имаме малко по-твърд език и произнасяме тази дума „Фън Шуй“, то и темето се произнася като „Бай Хуй“, следвайки същото правило. Може би се отплеснах...

Запретнах ръкави, направих си някаква проста форма на шаблон, който да ми зарежда примерите отляво, а от дясно седеше меню с възможните избори, а благодарение на моите базови възможности да си направя живота лесен, можех да превърна процеса в безмозъчна форма на цъкане, подобно на игра на тетрис. И като играта на тетрис, където блокчетата започват да идват с все по-голяма скорост, така и скоростта, с която минавах през записите в базата, се покачваше. Едновременно научавах много нови неща от кухнята за процесите, с които работихме, и едновременно, след като вече бях нахвърлил солидно количество работа за кратко време, започнах да установявам, че много от примерите започнаха да се повтарят, а самият забелязах за себе си няколко случая, в които бях поставил различни категории на привидно подобни примери, което някак беше проблем. Виждате ли, тези данни след това щяха да бъдат подложени на статистически анализ и подобно на аналогията на това как учат децата, то какво биха научили те от ситуация, в която един път ги наказваме, а друг път го награждаваме? Това не би ли ги объркало още повече, травмирайки ги, вместо да ги възпита? Но след като аз, който знаеше колко е важна точността на информацията, правех подобна грешка, докато възприятията и оценката ми се променяха на базата на опита, който натрупвах в рамките на може би час, и творческата свобода, която се събуждаше в мен, какво пречеше този проблем да съществува в цялата организация? Този въпрос се заби в съзнанието ми като пирон – до този момент ние използвахме данни, които бяха произвеждани от няколко дузини или стотици хора по същия начин, по който го правех аз в момента, и никой не си беше направил труда да ги провери, да ги валидира или да ги постави под съмнение, защото това е мисленето на хората на Запад – има процес и няма как той да не работи така, както е проектиран. Кажи на един германец, че машината му в завода е настроена да произвежда листове стомана с различна дебелина – ще ти каже, че си луд и това е невъзможно. Само дето аз идвах от България и независимо къде бях работил до този момент в моята кариера, за всички видове процеси, процедури, правила, правилници, устави, нормативи, стандарти, еталони и примери, имахме една-единствена дума, до която всички тези неща се свеждаха малко след като бъдат въведени, а именно - „свинщина“. А съвкупността, в която всичко изброено си взаимодействаше с хората в една организация, и най-вече как хората си взаимодействаха с нея, произвеждаше „пълна свинщина“. Оттам единственият начин да видиш изкуствен интелеК в действие в реална бизнес организация, където има замесени живи хора, беше когато русата секретарка си боядиса косата в тъмен цвят и стане брюнетка. Друг начин просто нямаше! Тествано, пробвано, валидирано. Многократно.

Отворих данните, с които работихме до този момент, и започнах да ги проверявам ръчно. Ред по ред. Минах няколко стотици, правейки същото упражнения. Нямаше шега, нямаше измама – 25% от примерите, с които работехме, бяха грешни. А 25% от данните, които не включвахме, съдържаха релевантни за нас примери. Даже не знаех как се представя подобна неточност с едно-единствено число, но със сигурност то беше Значимо.

- Майка му и мечка! - изпсувах на глас.

Ако бях в България, това нямаше да ми се случи. Нямаше да стигна до този момент. Още на срещата с Бивъс, щях да направя сцена, да хвана стола, да счупя с него стъклената стена на конферентната зала, да си събера нещата и да си тръгна демонстративно. Някак това, че бях в чужда държава, която е достатъчно цивилизована, за да легализира наркотрафика и да го обложи с данъци, както и прозрението, че ако успея да избутам до Коледа с тая заплата, ще мога да напълня най-голямата коледна пуйка със спестените до момента пари, та чак Митьо Пищова да ми завиди. И това ми даде достатъчно мотивация да свия перките, което правех достатъчно рядко в живота си, а сега се оказваше едно от най-умните ми постъпки, ever! Или както казват – по-добре да мълчиш и да рискуваш да те помислят за тъп, отколкото да се разприказваш и да разсееш всички съмнения.

Бивъс и Бъдхед ме погледнаха изпод вежди, все едно разбираха български.

- Копелета, скивайте - данните са насрани! – казах ентусиазирано аз, показвайки някаква диаграма на Вен, която трябваше да илюстрира неточността, която бях открил току що.

- И кво, бе, Принц, ти ли си най-големият разбирач по качество на данните? - каза Бивъс саркастично, все едно изобщо не му дремеше за цялата ситуация.

Мислено се присегнах към подлакътника на стола подобно на рефлекса ми в конферентната зала от преди няколко часа, но този беше много по-неудобен за размятане.

- Споко. Вкарайте го като фичър в модела, той ще си го зацепи и ще го компенсира. Нямате драма, - отвърна Бътхед, все едно четеше записки от някоя лекция, на която може и да не е бил, щото тоя пич за нещо повече от тунинг на хипер-параметри не го търси...

Майната им на парите, дали да не ги пребия и двамата като кучета? Бивъс беше лесен, Бъдхед тренираше Кьокошин...

Импровизирай. Адаптирай се. Преодолявай.

Добре, имах план. Въпреки, че Уолстрийт вече се беше сринал отдавна и 2008 беше назад във времето, когато косата ми за първи път започна да побелява покрай едни пари, които потънаха с Лимън Брадърс, щях да скоча от стола, да погледна към входа и да извикам ентусиазирано

- Ей, скивайте – някой е викнал курви!

Това веднага щеше да накара рептилоидния мозък на Бътхед да поеме цялото управление над тялото му, да го изправи на крака и да го завърти в същата посока, за да огледа стоката, което ми даваше възможност да стоваря стола върху тъпата му чутура в гръб, а после Бивъс беше лесен.

Обаче, имайки предвид, че Африкаанс произтичаше от Холандски, следващата картинка, която изплува пред очите ми беше на нещо, което приличаше повече на Южно-Африкански затвор, което значеше, че сексът в следващите 10-15 години нямаше да ми харесва кой знае колко.

Но основният проблем беше, че се бях ядосал. Имах проблем за решаване и бях приел нещата лично. А това означаваше само едно – накрая щеше да остане само един. И не, че бях пристрастен, но статистиката до този момент показваше, че този някой е Принцът, поне по методологията на числобройците. Но Байес би казал, че това, че нещо не се е случило до този момент, не означаваше, че вероятността то да се случи в бъдеще е нулева, което даваше минимален шанс и огромна надежда на всички останали да се пробват. Което мен ме радваше още повече, защото в такива моменти имам цялата мотивация на света да стигна не просто докрай, а да го направя с преднина от няколко обиколки, което в конкретния случай означаваше, самоукото българче да бие двамата докторанти с дипломи от елитни западни университети на собствената им игра и да ги унижи, решавайки проблема, който засега изглеждаше невъзможен за тях и няколко човека, които се бяха пробвали преди тях. Нямаше сила на Земята, която можеше да спре Черния Принц, когато е ядосан.

И най-важното – все още бях никой, поне извън проекцията на Елвира. Трябваше да си отвоювам моето, защото в АмАм има наистина готини мацки, което означаваше, че трябва да имам достатъчно покритие, за да мога да заговоря някоя, която привлече вниманието ми с „I’m a Legend, who are you?”.

God Mode On.













Гласувай:
8



Следващ постинг
Предишен постинг

1. crep - Оф, мноу трудно.
25.09 22:01
Това е като да обичам млечен шоколад със стафиди и лешници,
но да си наложа чер шоколад, защото трябва да си слушам
разума, а не да слугувам на чувствителните си вкусови рецептори.
Но справих се. С четенето. С разбирането не съвсем.
Дългите изречения ме кефят, колкото и да са трудни.
цитирай
2. crep - Във фейсбук
25.09 22:08
излезе един майтап -
рисунка на една сладурана,
която прави гимнастика сутринта и
се настройва за работа:
- Шефът е гонин, готин, готин...
А колегите са душички, душички...
И аз никого няма да удуша днес, никого, никого...
цитирай
3. noir - ~ N ~
25.09 22:42
Благодаря :-)
цитирай
4. panazea - Крепостта се превзема най-лесно отвътре !
27.09 22:51
Да знаеш какво правят и защо го правят .
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: noir
Категория: Лични дневници
Прочетен: 335807
Постинги: 268
Коментари: 899
Гласове: 13624