Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
13.08.2022 10:46 - За непримиримостта
Автор: noir Категория: Лични дневници   
Прочетен: 3401 Коментари: 5 Гласове:
14


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
Понякога имаш чувството, че целият ти живот е една огромна борба, дори за най-малкото нещо - най-простите неща може да изискват огромни усилия и воденето на битки, в които се чувстваш сякаш въвлечен насила.

Но ти си силна личност - не позволяваш на трудностите по пътя да сломяват духа ти. Правиш нещо, не успяваш от първия път, падаш. Събираш сили, изтупваш прахта от себе си, казваш си на ум едно автосугестивно „ей сега ще видите с кого си имате работа“ и скачаш обратно в боя с рогата напред. Понякога успяваш да се мобилизираш още по-силно и пробиваш през препятствията. Понякога стената се оказва достатъчно твърда и болката е още по-силна от първия път. Мамка ти, Нютон!

Отърсваш глава, даваш си време да те отпусне, за да можеш да се събереш. Оглеждаш се. Земята около теб е обсипана с налягали душици, които, също като теб, са се сблъскали с някоя стена пред себе си, а сега си лежат като джанки след градушка. Може би за някой от тях ти си бил стената, в която са се сблъскали. Но това не изглежда да има значение, защото ти си силна личност. Трябва да се справиш, да се справиш за себе си и за другите. О, най-вече за другите – да им покажеш как се прави, да ги вдъхновиш със силата си, а тези, които я нямат, да могат да минат през онези бариери, които не могат да преодолеят сами. Това е някак задължение на силните личности – да носят целия свят на гърба си. Защото някои от слабите душички са толкова слаби в очите ти, че имат нужда да се сдружат с други себеподобни, за да успеят. Но ти нямаш нужда, защото си силна личност и ще се бориш докрай! Сам! С всичко, което се изпречи на пътя ти! Затова си позволяваш и да гледаш отвисоко на другите и в един момент решаваш, че не си струва да им помагаш изобщо, защото те сами трябва да се научат да бъдат силни. Ти си пазиш силите за твоите собствени битки и ето сега ще се впуснеш отново в поредната!

И пак същото!

От цялата тази работа, животът започва да придобива един горчив вкус, въпреки, че това изобщо не е целта. Понякога е неразбираемо, особено когато чуваш от други, че животът (им) е сладък. Защо? Защото са късметлии и не знаят какво е да си блъскаш главата в стената по цял ден? Защото са прекалено слаби, за да поемат трудния път?

Може би от твоята гледна точка там горе - на гордо изправена, силна личност, всички тези, които остават на земята, не са силни личности. Но всъщност те правят нещо различно в този момент – атакували са стената, ударили са се, а сега не бързат да повтарят абсолютното същото действие, очаквайки различен резултат. Дори предаването е адаптивен механизъм на промяна в поведението, перманентно или ситуационно, но в конкретния контекст ще доведе до поемането на друг път и вероятно – до достигането на друго предизвикателство някъде напред. Там отново ще бъде даден избор. Дори когато оставаме седнали на земята, това е избор, дори да не го осъзнаваме. За онази личност, която се мисли за много силна, този избор може да е дори по-труден, защото е нетипичен и всъщност изисква много повече лична сила. Защото личната сила не е като физическата сила. Силата да признаеш, че си направил грешка не е същата, като силата да си винаги прав. Т.е. силата не е (задължително) насилие, въпреки, че двете думи имат общ корен.

И тук е тънкият момент!

Желанието да покажеш на другите как се прави, особено от гледна точка на твоите лични дадености (каквито те могат да нямат, защото всеки един е различен), всъщност може да ти пречи да се поучиш от тях. Желанието ти да покажеш на всички изпопадали на земята как можеш да станеш и да се хвърлиш напред, все едно нищо не е станало, те заслепява толкова силно, че не успяваш да видиш как наоколо има и други (вероятно и по-) силни личности, които правят друг съзнателен избор в този момент. Някой може да е седнал да си почива, да събира сили и да обмисля стратегията си.

Желанието да показваме на другите как се прави ни пречи на самите нас да се учим, че, например, точно тази стена няма нужда да я блъскаме и е хубаво да си запазим коравата чутура здрава за други, по-важни битки, които ще трябва да водим нататък. Защото животът е път, не е само тук и сега. Ние сме тук и сега, а нашите действия ще ни следват под формата на последствия от изборите, които сме направили в онова далечно „тук и сега“, превърнало се в „тогава и там“. А неученето води до същия сблъсък, отново и отново. Едно вечно повтарящо се „тук и сега“, от което не излизаме. И измъчвани от едни никога незарастващи рани, се озлобяваме и продължаваме да използваме силата си, за да преборим препятствието, за да спре да боли. Докато не паднем на земята, като всички онези, на които искахме да покажем как се прави, за да се превърнем в хората, които мислено сме критикували до преди това.

Не прилича ли всичко това малко на историята на Прометей, който се направил на много хитър, дал огъня на човечеството, а после е имал възможността да размишлява за действията си, прикован на една скала, докато един орел денем не разкъсвал плътта му под жаркото слънце, за да пирува с черния му дроб, който зараствал нощем, за да може историята да се повтори отново на следващата сутри? Пътят към Ада е постлан с добри намерения, а както знаем – агонията там е вечна.

Дали тези, които виждаме на земята, някога ще се изправят; дали ще се борят при следващото си предизвикателство – това е техен личен избор. За тези, които няма да го направят, животът може да придобие кисел вкус. А може изобщо да не гледат, че другите ближат сладко, затова и животът им да няма никакъв вкус. Или пък да получат просветление и да си го направят както на тях им харесва. Всъщност, това теб какво те бърка? Защо не гледаш себе си?   

Всички имаме своите уроци и ти можеш да се концентрираш само върху собствените си, защото имаш право да правиш избори само за себе си. Но правенето на правилен избор може да даде пример на онзи, който също като теб е буден, за да види как една силна личност подбира внимателно своите битки и управлява отговорно своята сила. Защото това отново е личен избор на онзи човек, а не твой. Видимо, това с вдъхновяването работи, когато нямаме очаквания. Никакви! За никого! Защото вече знаем – това е личен избор. Ние правим личния избор да правим това, което трябва, а то ще стане каквото си е наумило. Или каквото си е избрало. Или каквото е било писано. Но по-схватливите вече знаят, че е личен избор дали ще стане каквото е писано или сам ще си донапишеш историята.

И какво излиза – че да си добър лидер, трябва преди всичко да можеш да следваш! Че да можеш да учиш другите, първо трябва да можеш да отвориш собственото си съзнание и да се учиш самият ти. Че, за да си силен, не е задължително да чупиш всяка стена сам, дори да имаш силите за това в дадения момент. Можеш да споделиш усилието с някой друг, за да съхраниш силите си за това, което следва, защото „безкраен и криволичещ е пътят“ и те ще ти трябват.

Тогава непримиримостта остава в това цял живот да търсиш знанието, а не да поддържаш едни и същи възгледите неизменни. Да си неуморен в гоненето на единствената значима цел в живота – да достигаш потенциала си и непрекъснато да преследваш най-добрата версия на себе си. Дори когато тази най-добра версия на себе си все още няма ясни очертания. Също като планината – колкото повече се приближаваш към нея, толкова по ясни стават контурите ѝ. Важното е да не спираш и да не се отказваш, а да вървиш натам, накъдето те води сърцето, душата или звездите, ако ти го говорят. Дори тогава, когато отстрани може да изглежда, че си спрял. Позволи на другите да бъдат също толкова объркани, колкото беше ти до преди малко, и да не знаят, че просто обмисляш стратегията си.

Позволи си да живееш с разбирането, че всеки има какво да научи в този живот. Даже тези, за които може да изглежда или на тях да им се струва, че животът им е страхотен и нещо им се получава добре. Знай, че тогава човек трябва да е най-внимателен - тогава опасностите са най-големи. Вече знаеш, че имаш избор да гледаш само себе си, защото това е единственото нещо, което можеш да промениш.

И нека силата да бъде с Теб!





Гласувай:
14



Следващ постинг
Предишен постинг

1. andorey - Харесва ми, прав си за много неща. Аз ...
13.08.2022 11:19
Харесва ми, прав си за много неща. Аз лично смятам че борбата за борбените личности никога няма да свърши... Такива сме си по природа... Просто трябва да умеем да си почиваме и да се зареждаме със сили винаги когато има възможност, защото борбата както казахме вечно продължава.
цитирай
2. noir - ~ N ~
13.08.2022 11:29
Да, точно така. Ако изберем да се борим, то трябва да изберем за какво да се борим, а не срещу какво. И да разбираме, че имаме един-единствен противник - самите себе си. Благодаря за коментара :-)
цитирай
3. zemela - "Ако искаш да водиш хората, ...
13.08.2022 17:32
"Ако искаш да водиш хората, трябва да ги следваш." Лао Дзъ.
Много са жертвите на болното его, не осъзнават, че има различни начини да се постигне цел. И като търсят битка, намират противници. А ако се сетят да приемат живота като танц, ще намерят партньори.
цитирай
4. wonder - Няма "борба"! Косми...
14.08.2022 15:01
Няма "борба"! Космическият Принцип за най-малкото усилие е най-важният, защото там доминират Хармонията и Любовта.
Природата сътворява с лекота и безгрижие.

А може би се бориш с черния си фон? Във всички смисли. :)))
цитирай
5. noir - ~ N ~
14.08.2022 15:16
Ооо, аз съм в мир с черния си фон. Специално за теб съм го извадил :-) Виждаш ли как успях да привлека вниманието ти. ;-)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: noir
Категория: Лични дневници
Прочетен: 488540
Постинги: 308
Коментари: 970
Гласове: 14310