Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.06 14:39 - Петра (част 4)
Автор: noir Категория: Лични дневници   
Прочетен: 453 Коментари: 2 Гласове:
6


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

След кратка реанимация съм във временно състояние да разкажа какво се случи с мен и Петра. Вероятно няма да разказвам повече.

Последно – идеята беше да организирам вечеря за Петра в нас. Реално идването в нас за нея не е нещо особено като преживяване, защото се случва доста често. Но не се случва често да й правя вечеря. Всъщност почти не се е случвало, защото отнема твърде много време, което иначе прекарване в цъкане на Кънтър. След работа се разделихме за кратко, всеки да се прибере и освежи, след което щеше да дойде при мен. На нея не й отне много време, защото цъфна при мен преди да съм завършил с правенето на вечерята. А вечерята всъщност беше... спагети. Аз само това мога да правя и понеже почти само това правя, поне това правя като хората. Отварям й аз с готварска престилка през кръста, каня я, настанявам я на масичката в кухнята и й наливам чаша червено вино. Последното също не се случва често, защото обикновено поркаме биричка с нея. Та правим се на галантен и на готвач, връткам соса на спагетките и си бъбрим. Накрая смесвам всичко, сипвам в чиниите, оставям съдовете в мивката и сядам при нея. Във вечеря и сладки приказки времето измина неусетно, както винаги. В един момент имах чувството, че сме един и същи човек, болен от шизофрения. Толкова близка я чувствах. Приключихме с вечерята и аз станах да мия чиниите, тя застана до мен, облегната назад. Докато миех съдовете, гледах нея, усмивката й. Когато свърших, избърсах си ръцете в кърпата, хванах Петра през кръста, затворих очи и я целунах. Последното нещо, което помня, беше звън на камбанки в ушите ми.

На сутринта се събуждам от звъненето на часовника. Опитвам се да се надигна и нетипично главоболие ме връща обратно. С периферното си зрение виждам нещо, което след деликатна реалокация идентифицирам като Петра. По бельо в моето легло. Хващам се за главата и питам:

-- Виното да не е било менте?

-- Всъщност беше доста добро.

Кофти работа. Нищо не помня. НИЩО!!! Ставам с много мъка и отивам да правя закуска. Забърках тесто за палачинки, взех тигана и установих странно деформиране на дъното му. Премерих си го към главата и съвпадна точно с мястото, което ме болеше зверски в момента. Почнах да свързвам нещата. Бях тръгнал да правя палачинки, но с така деформирания тиган се получиха нещо средно между мекици и гофрети накрая. Изядохме ги. Викнах на Петра такси, аз се оправих и отидох на работа след нея. Работният ден беше леко неловък. Мълчахме си. Не се гледахме много. Аз седях пребит на бюрото си и през около час и половина пиех аспирин. Тя ме заговори първа:

След работа искам да поговорим, ще те черпя бира.

-- Мхм.

Седнахме в един бар. Изчакваме се, дебнем се, пийваме си бира и само се чакаме. Кой ще се открие и другия да го нападне. Моите нерви не издържаха, размахах ръка в стил „Христо Стоичков говори със съдията” и викам

-- Давай.

-- Добре! Трябва да ти кажа нещо важно. Много важно. Нещо, което надявам се ще разбереш и което може да промени всичко. Преди шест години заминах на бригада в САЩ. Там се случи... Заминах като Петър и се върнах като Петра. Ти колко жени с името „Петра” всъщност познаваш?...

WTF???!!! Щях да си повърнем в чашата. Не чувах какво говори по-нататък. Нейният глас се заглушаваше от невероятен грохот. Светът се цепеше на две и пукнатината се плъзна по него като светкавица в небето. Мина точно по средата на масата ни и Земята се раздели. Аз бях от едната страна, тя, или по-скоро той, беше от другата. Отдалечавахме се. Мамка му! Това обясняваше всичко – Кънтъра, бирата, билярда, тупалката, която ми вкара онзи ден... Ебати, тоя пич го целунах в устата, бе! С тая уста кой знае колко х*я е лапал... Всъщност, ако беше жена, също това щеше да прави, в случая тоя довод не струваше, но пък мисълта, че може да ме е нападнал с тигана, за да направи после някакви изключително грозни неща с мен, предизвика водовъртеж в стомаха ми. Водовъртежът прерасна в турболенция, тя – в циклон, а циклонът – в черна дупка, която ме засмука. Припаднах. Когато се свестих, пичът наполовина ме влачеше, наполовина ме носеше по улицата. Изпаднах в ужас. Сигурно щеше да ме хвърли в най-близкия храст и да ме изнасили... отново! Опитах се да се отскубна от подлата му хватка, но не успях. Сигурно е тренирало Джуджуцу, копелето. Когато стигнахме до най-близката пейка, той ме хвърли на нея през рамо в стил Самбо, после седна до мен. Аз бях парализиран от ужас и го гледах втрещен в лицето. Чудех се колко ли често се бръсне. Тогава онзи нежен и топъл ангелски поглед ме обгърна, влезе в мен, стопли всяко сковано от ужас кътче и ме успокои. Тогава си дадох сметка, че никой мъж на планетата не може да гледа по този начин, с тази любов и мекота, сякаш майка гледа детето си. Сетих се за първия тест за травестити – има ли ябълка, значи има и банан. Е, Петра ябълка нямаше, нито имаше следи някой да й я е махал. Сега вече наистина се чувствах подло изнасилен.

-- Излъга ме нали?

-- Беше доста забавно.

Не знаех какво да кажа. Чувствах се като абсолютен глупак и отново си дадох сметка колко елементарни сме мъжете. Е, или поне аз. И тогава тя ме прегърна, зарови главата си на моето рамо и се притисна в мен. Разтопи ме.

-- Утре сутринта заминавам в командировка, ще се видим другата седмица.

След което ме целуна много нежно по бузата, стана и си замина. Аз седях като треснат с риба чук през лицето и не знаех какво да направя. Искаше ми се да хукна след нея, да падна в коленете й, да се разплача и да й кажа, че я обичам. Чудех се какво ли съм сторил, за да заслужа нещо подобно от нея. Не зная след нещо подобно дали бих могъл повече дори да я погледна в очите, не знаех и как бих могъл да живея без нея.

На другата сутрин нейното бюро беше празно. Нямаше я. Липсваше ми. Гледах празното й бюро много по-често, отколкото гледах към Петра, когато тя беше всеки ден до мен.




Гласувай:
6
0



Предишен постинг

1. wonder - Хаха, тъкмо да влезеш в сюжет на А...
19.06 15:56
Хаха, тъкмо да влезеш в сюжет на Алмодовар и шеговито се измъкна.
Аз имам приятелка Петра - Петрана Берисот.
Нещата започват да се избистрят. :)))
цитирай
2. noir - ~ N ~
19.06 16:22
wonder написа:
Аз имам приятелка Петра - Петрана Берисот.
Нещата започват да се избистрят. :)))


Името е променено :) Още повече, че прототипът не е един.
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: noir
Категория: Лични дневници
Прочетен: 229482
Постинги: 214
Коментари: 765
Гласове: 12265
Архив