Харесва ми да разсъждавам често по разни теми. Може би рядко съм прав, но важното е, че се опитвам да стигна до някаква истина. А щом ти търсиш истината, то вероятно и истината те търси теб, което повишава шансовете да се срещнете някъде, ако е писано.

Ако е писано, може да станеш богат, освен ако не надмогнеш съдбата си го изработиш, защото... тези неща не се ли решават някъде другаде? Нека за момент да оставим егото на страна и не се замислим дали човек създава нещо сам?

Някой ще каже – да, ама можеш да построиш фабрика. Добре, де, сам ли създаваш бетона, строиш, рисуваш работници и машини с четка? Произвеждаш продукт, но бизнесът е успешен сам по себе си ли? Нещата често пъти са в Божиите ръце, колкото и обезсърчаващо да звучи към хората, вярващи единствено в собствените си възможности. Тук жените, като по-прагматичната и интелигентна част от нас, ще кажат, че – да, ама жената може да ражда деца. Но отново – жената ли върши цялата работа или по-скоро просто понася част от неудобствата, бидейки съд на чудото, наречено живот?

По-скоро това, което правим, е да осигурим условията, да посеем намерението и да отдадем духа си на някоя идея. Ако тя намери плодородна почва и добри условия, ще се развие, но ние приписваме тази благословия на небесата на собствените си възможности, самозабравяме се и започваме да се мислим за богове, от което произтичат повечето нещастия.

Любопитно е, че сме устроени да забелязваме само неща, които са отклонение от правилото, т.е. далеч от гърбицата на нормалното разпределение. Все пак, ако нещо е очаквано да се случи, защо да му обръщаме внимание и да хабим енергията си? Мозъкът автоматично възприема такива събития за шум и продължава да се занимава със своите си дела. Например – вали дъжд. Знаем, че законът за гравитацията постулира капките да се движат към земната повърхност, затова съзнанието ни привиква към този дразнител и възприема дъжда като нещо „нормално“. Но, ако изведнъж капките започнат да извират от земята и полетят към небето, това би било отклонение от обичайното им поведение, следователно – различно от наученото от нашия мозък, следователно неговото внимание би било привлечено, за да може да научи нещо ново в една непозната ситуация.

По същия начин възприемаме и обществените явления – повечето хора живеят подчинен живот на работа, училище, социалните служби, семейното положение... Но някой е милионер – хоп, вниманието ни е привлечено, защото този човек е извън стандартното отклонение.

Разумният човек би казал – ето, човекът-милионер е работил здраво, постигнал е нещо в живота, благодарение на поетите рискове и здравия труд, затова е станал милионер. Логично, нали?

Не!

Горното въобще не е рецепта за постигане на изключителност, защото много хора са следвали тази схема. Някои са постигнали посредствени резултати, други – са загубили всичко. Те не са интересни, защото са множеството. Обаче, ние сме привлечени от единиците.

Асоциираме постиженията с качествата на човека, но нека не забравяме, че

Пътят към Еверест е осеян с телата на добре подготвени и силно мотивирани хора, които просто са имали лош късмет през този ден.

В книгата „Походката на пияницата“, Ленард Млодинов, когото по-наблюдателните ще разпознаят като съавтора на много от книгите на Стивън Хокинг, описва интересна статистика – разпределението на възвращаемостта на хедж фондове. В нея, авторът търси отговор на въпроса дали мениджърите им заслужават тлъстите бонуси, които получават, когато са имали добра година. А какво е, обективно, добра година? - Такава, при която получената възвращаемост надвишава средната за пазара. Той стига до заключение, че за дадена година, възвращаемостта, постигната от всички хедж фондове, следва нормално разпределение около средната за пазара, следователно, това, което възприемаме като успех на елита на Уолстрийт от силно образовани хора, се държи като една напълно случайна величина!

Прочетете последното изречение отново.

Нещо повече – оказва се, че това дали един мениждър ще е успешен две или повече поредни години, също се държи като напълно случайна величина.

Тук, аз бих отворил една скоба относно само частичното си лично съгласие, с довода, че тези фондове оперират на същия този пазар и вероятно операциите им съставляват не незначителна част от него, а цената на инструментите, формиращи нивата на индексите, се образува от търсенето и предлагането, което е базова икономика; от което следва, че горните две величини не са напълно независими. Естествено, аз не съм изключителен, наложил се авторитет, какъвто е Ленард Млодинов, за да мога да споря с него, но няма и да приема нечие мнение за абсолютно меродавно, само на база на същите критерии.

Но важното е, че неговата теза разнищва съществуването на пълна корелация между качества и постижения, което на мен ми върши работа.

Въпросът е, тогава, защо сме запленени от успешните хора; особено жените?

В животинското царство нещата са много прости – можеш да построиш гнездо, имаш красиво оперение, следователно имаш хубави гени и придобити умения, за да можеш да отгледаш здраво потомство. Силна корелация и ясна причинно-следствена връзка. Хората, обаче, сме се научили и на друг трик – да се надуваме като пауни и да демонстрираме стандарт и възможности, каквито нямаме, за да се уредим с партньор. И играта става много интересна, защото, всъщност

Жените обичат играчи!

Всички знаем, че играчите са играчи. И жените го знаят, но както мъжете си затварят очите за недостатъците на красивите жени, така и жените се възползват от илюзията на играча, за да оправдаят изборите, които правят. А такова оправдание не им е нужно, тъй като са емоционални същества и следват своите подбуди, често пъти – движещи се против здравия разум, дори когато това не звучи добре даже пред собствената им съвест. Някак после е по-лесно да плачеш пред приятелки „муци, този се оказа такъв лъжец“, а те да те утешават с „скъпа, всички мъже са такива“.

Това да си играч също е умение, което е ценност, а ценностите са, за да бъдат колекционирани.

В този дух, с времето се получава заместване на ценностите с просто един театър, в който всички бавно започваме да вярваме както пътниците на Титаник са вярвали, че се качват на кораб, който никога не може да бъде потопен.

Какви са последиците от това? Че живеем във фалшив свят, който става все по-неудовлетворяващ както за актьорите, така и за публиката? Или, че генетичната база на човечеството масово се предава от индивиди, които са склонни да се преструват на нещо, вместо да бъдат това нещо, което значи, че когато определени качества наистина станат необходими за оцеляването ни, то най-вероятно вече никой няма да ги притежава, освен определени, автохтонни групи?

Зад привидното, има още един слой, до който малко хора ще стигнат.

Да, нека започнем от там, че нещата в днешния свят са построени по този начин, че обикновено жените по-често търсят успешни мъже, а същите са склонни да се възползват от този свой статут. Защо? Защото жените имат нужда от валидация и това, че са успели да получат вниманието на някого, когото обществото възприема като стойностен, говори за тяхната лична стойност?

Любопитен е успехът на книгата „Петдесет нюанса сиво“, която постигна интересен ефект – да разпространи идеята сред десетки милиони жени, че истинският връх в живота е да намериш милионер, просто защото си толкова специална, отвътре, че някой ще си зареже опашките от тунинговани обожателки, за да те глези точно теб в стаята си за удоволствия, а ти трябва само да бъдеш себе си. Такива хора, като главния герой – богаташ, ние наричаме Хора с възможности, т.е. които им е възможно да си купят каквото и да било или когото и да било. А каква по-голяма валидация на егото, освен да „вържеш“ такъв човек доживот?

Тук искаме на минем по краткия път и на физическо, и на духовно ниво. Физически – някой друг да осигури материалните блага за нас и да ни оправи живота, без да полагаме усилие. В духовен план, но всъщност – отново на физически план, краткият път е, че чрез акта на съединение с друго човешко същество, се надяваме да придобием част от хубавата му карма, обаче – идея си нямаме откъде са дошли тези пари и успехи и каква точно карма придобиваме по този начин.

Този път е неосъзнат и илюзорен, защото, ако има едно нещо, в което вече най-накрая съм сигурен, е че единственото ни гарантирано бъдеще е смъртта! Всички ще умрем, без да можем да си вземем нито парите, нито колите, нито резултата от разкрасителните процедури с нас. Ако има душа, то какво се случва с нея, ако живеем живот без усилие? А усилието е нещо, което вероятно само в тази форма и само на тази Земя можем да направим за нея, за да я развием. Благодарение на личното усилие, Христос е ходил по вода и е възкръснал, а ние искаме да минем по краткия път – ако може да спим с някого и животът ни да се нареди; да вземем едни таблетки и изведнъж всичките ни проблеми да изчезнат – наднормено тегло, бръчки, безпокойство, истерия, високо кръвно налягане, защото всички тези неща ни пречат да ядем, пушим, пием и да се радваме на живота, без отговорност за собствените си действия. Да живеем, без да изправяме несъвършенствата си.

Все пак е хубаво, че има успешни хора, които да ни припомнят всеки ден за силата на човешкия дух и за избора да надскочим собствените си ограничения.