Позволявам си да навляза в една противоречива тема, по която съм сигурен, че всички имаме мнение, особено тези, които реално не са прочели фундаментално нищо по въпроса. Нещо като със секса и политиката.

Не, не съм астролог и не карам такси, но сега ще ви обясня как седят нещата!

Започваме добре, нали? Дано така и да свършим (заедно)! 🌞

Както правя често, това няма да е теоретична статия в сърцето на проблема, а по-скоро засилка по правата и ръчна в първия завой с пушек и ефекти. Няма да е защитаване на позиция или страна. Това ще е пътепис. Пътепис за едно пътуване, което продължава повече от двадесет години, започнало като търсене на себе си сред звездите и преминало в пълното преобръщане на моите представи – за моето отношение към астрологията, към себе си, към живота и към Вселената. И ако съм достигнал до някакви отговори, то те не са ми дадени от астрологията или звездите, а по-скоро благодарение на промяната в собсвената ми гледна точка след многобройни лупинги със своите собствени предразсъдъци и его, за да се гмурна в дълбоката мъгла като акробатичен аероплан, който пробива облаците. Тъй като в живота си не съм изпитвал по-голяма радост от тази на преживяване на процеса на себепознание и себеизграждане, мисля, че донякъде сега е мой ред да направя този подарък на тези, които са готови да слушат един разказ, който може да преобърне представите им за много неща.

И не, няма да се опитвам да обяснявам или доказвам дали астрологията работи поради две прости причини. Първата е, че тази работа с вярата при мен някак се явява винаги една пропусната стъпка. А след това мисля, че всеки има право да формира сам мнение на база на своя опит, разбирания и личен път. Но най-важното е, че разглеждана като инструмент, ние можем да направим много за себе си, по същия начин, по който можем да разглеждаме физиката като наука, на която не даваме оценка от позиция на личната ни вяра или съдене, а използваме целия ѝ наличен апарат, за да решаваме определени практически проблеми. Нека това да бъде водещата аналогия и тук.

Оставам с впечатлението, че астрологията е трън в очите на любителите на догмата, известни по-често като хората на науката и хората на религията, които вече сякаш са загубили тръпка да спорят едни с други и са намерили нужда от общ враг, което само по себе си е показателно за еволюцията на една любов, възникнала като натурфилософия, после превърнала се във вражда, подклаждана от чувство за собствена правота (и кладите на Светата инквизиция), и завършила естествения си път в пепелта на взаимното пренебрежение. Този сив край, обаче, лишава широката общественост от единственото полезно нещо в цялото това мерене на авторитети, а не на идеи и аргументи, а именно – забавлението за страничния наблюдател, т.е. шоуто. Тези две сфери не са ми напълно чужди, тъй като аз често пиша в своя блог за тяхната пресечна точка, т.е. за секса, но ги ценя и поотделно, оставайки научно духовен и духовно научен едновременно.

Видимо, астрологията тук прави една голяма услуга на човечеството, отклонявайки ме от преследването на амбициите си в областта на невронауката, което ме поставя в нелеката позиция да докажа несъвършенствата на гледните точки на въпросните две групи не с помощта на енцефалографията и функционалния ядрено-магнитен резонанс, а най-вече – на реториката.

И както става някой път по филмите, лишавайки зрителя, а в случая – читателя, от насладата на любовната игра, наречена увод, аз бързам да лансирам своята основна теза, а именно, че пътят към знанието може да използва множество инструменти, но те са маловажни на фона на пътя за постигането му. Затова и пребиваването във философско разглеждане на съответния проблем е по-продуктивно от гледна точка на познанието, отколкото крайния отговор, който можем да не успеем да интегрираме и да остане парче ненужна информация.

Сега ще го обясня на човешки език.

Да допуснем, че целта на живота е манифестация на стремежа на Вселената да учи сама за себе си.

Ако Вселената беше изградена само от нежива материя, тя щеше напълно предсказуемо да следва теорията на хаоса, с всичките отклонения и вероятни развръзки. Това, което животът прави различно, е да се противопостави на Втория закон на термодинамиката, който гласи, че ентропията нараства в затворена система, достигайки до най-високото си ниво при постигане на състояние на равновесие. Т.е. хаосът и разпадът са неизбежният, краен продукт на една Вселена без съзнание, чиито краен резултат е имплицитно зададен от началното състояние, и възможното му развитие се описва от теорията на хаоса поради липса на достатъчна степен на непредсказуемост. Имайки предвид, че животът, в различните му форми (в това число и кристалите) могат да предизвикат локален разрив на ВЗТ, то съзнанието пък е единствения способ да се надскочат локалните ограничения на несъзнателния живот. Т.е. правото на избор е божествено право, което отваря пътя към противопоставянето ни на хаоса и разрушението, което може да се съотнесе към позицията на дявола в теологията. Това право може да се възпроизведе (вероятно) единствено на човешко ниво, защото предоставя уникалното взаимодействие между духа и материята.

Защо това взаимодействие е толкова важно? Защото струпването на материята води до погасяване на квантовите ефекти на макро-равнище, прикривайки усещането за мултивселена за ненастроения човешки ум. В същото време, на микро равнище, т.е. за един електрон, който е освободен от външни въздействия, този избор седи и се реализира като вероятностен градиент на всички възможни пътища и състояния, който въпросната елементарна частица може да заема в следващия момент, което ни позволява да наблюдаване интерферентна картина на електрона сам със себе на база на функцията на вероятните му бъдещи състояния. Осъзнатият избор се оказва единственият мост между квантовите ефекти и макро-света на материята.

Т.е. на още по-човешки език – връзката между свободната воля, Бог, Вселената и всичко останало има своята абсолютно кристално ясна научна обосновка - като бял ден. И разбирам, че същият този механизъм заслепява хората да видят тази връзка, докато в същото време им помага да се въвличат в хаотични спорове по пътя си към ада, но за да не разваляме дисциплината, ще помоля студентите и от двата лагера да запазят спокойствие до края на лекцията, вързани за своите столове, за да не се налага да използвам спринцовката с контрастно вещество, която съм си приготвил тук пред вас на катедрата... Послушните от вас имат шанс, ако не да вземат изпита, то поне да доживеят до него. А докато мирувате, можете да започнете и да си отваряте ума и сърцата, та току-виж, както съм ви наместил, накрая може и да не можете да направите разлика между „наши“ и „ваши“. Най-хубавите любовни истории имат трудно начало, което сигурно ще ви се стори много познато.

Да се върнем на темата – какво общо има астрологията с цялата тази работа? Принципно – много. Мога да изсипя голямата простотия за планетите, вибрациите, енергията и доста теория, която да обясни всичко, но единственото, което ще постигнем е главоболие и тотална загуба на възрастната аудитория, защото само непредубеденото, детско, свободно съзнание, може да схване цялата картина. А на него не му е нужно и да му се обяснява, защото там неприкритият висш ум знае за простотата на цялата тази красота. Или за красотата на цялата простота. Русата колежка от втория ред да не се усмихва още, ще стигна до нея след лекцията.

Идеята е, че прикритото от материята съзнание има нужда да намери някак пътя обратно към божествения източник. Т.е. пътя към към своята лична мисия, която да ѝ позволи да се пребори, в своето локално пространство, с втория закон на термодинамиката, и да се интегрира обратно в общата система на Вселената, за да привнесе натрупаното знание, т.е. порядък.

Виждаме ли вече връзката? Господ – избор – свободна воля – разрушение – хаос - ентропия – време – Хронос / Сатурн – Хадес / Плутон ... Ясно ли става накъде пътува този влак? Щото колежките от курсовете по митология, археология, антропология и андрогеника показват завидно усвояване на материала и с тях вече мисля да задълбая надълбоко (към темите за напреднали).

Моята теза тук е, че Астрологията може да се използва като философски инструмент, който, дори да не даде отговорите, може да провокира търсенето им (което е много важно) и тук аналогията е по същия начин, по който можем да се изхитрим и да използваме квантова механика или съответната супер-струнна теория в зависимост от сценария, с който работим, за да си помогнем с изчисленията. По индукция - дали някой се занимава с Дзен или не – ако Дзен ти помага да живееш по-добре, има ли значение дали можеш да намериш научна или религиозна обосновка защо работи? НЕ! Означава, че нямаш капацитета да го направиш, защото, емпирично, е явно, че Дзен работи. Тогава какво правиш? Спираш да обвиняваш Дзен и работиш върху себе си.

Един от най-честите аргументи, който особено често виждам да се използва, особено от Козирози, е следното логическо построение – „В западната астрология има 12 зодиакални знака. Как може да има само 12 типа хора, при положение, че аз познавам трима човека от зодия Х, които не си приличат по нищо“. И това е логически издържано съждение, построено върху липсващия фундамент на пляскането с една ръка. Защото астрологията не твърди това, твърди го човекът, който не е запознат с теоретичната база, но има мнение по въпроса. И в същото време отказва да се задълбочи повече в темата, точно заради горната логическа обосновка. Противоречие. Вътрешно противоречие. На старите Windows-и му викахме „син екран“ и е пълно с такива по улицата, което е нормално. Математически погледнато, това е все едно да направя допускане и да реша задачата с това допускане, без да го подложа на разглеждане самото него. Ако си позволим подобно мислене в областта ни на експертиза, това означава да формираме неправилни хипотези или да сме мърляви при тестването им, а след това резултатът да има отражение върху много хора – дали става дума за лекарства, ваксини, политики или самолети, няма значение. Нека ставаме по-добри въпреки лошия пример, който понякога ни се дава. И благодарение на него. Всъщност, по теория на игрите, можем да сме благодарни на всичко, което ни се дава, дори когато не изглежда точно така.

Тук Дзен ни казва, че няма нужда да се борим с астрологията, защото тя не е врагът. Ние сме най-големият си враг. Нашата невяра е това, което ни заключва собствените врати за възможностите на Вселената и нашите прозорци, за да видим наистина Бог. А когато сме слепи и невиждащи, догматични и невярващи, няма да открием нито Бог, нито истината в книгите, защото знанието не живее в тях. В тях живее информацията, която трябва да съживим. Трябва да ѝ дадем душа. Трябва да ѝ дадем живот.

А какво друго дава живот освен секса? Затова – моля, помислете добре над написаното, настройте съзнанието си и усвойте материала, защото в следващата лекция ще говоря за важността на 5-ти и 8-ми дом в астрологията!!!

Това е просто един увод, един запален факел в нощта. И в зависимост от това до колко хора достигне, ще преценя дали да хвърлям енергия за следващите части, защото там ще трябва да навлезем в царството на мрака, от който много хора се страхуват. А само тъмнината на космоса може да ни покаже колко са ярки звездите.

По-долу поставям клип от канала на едно момиче, което се занимава с Астрология по начин, по който на мен ми е повлиял достатъчно, че да започна да слушам. А аз по принцип не слушам и си правя каквото си искам. Но това е моят опит. Вашият е дело на личния ви, свободен избор. Пожелавам ви искрено да можете да се възползвате от него по най-добрия възможен начин.

Аз предпочитам опростен модел .
Човек е струна и се самонастройва спрямо Вселената , а тя му нашепва своите тайни. Индийците им викат гуни на струните.
Ние сме просто един инструмент. Каква музика ще излезне , зависи от този , който дърпа струните.
Човек се събужда преди изгрев Слънце и тогава Всемирът му изпраща послания.
Това са най-точните мисли.

Тъй. :-) Иначе се шлифовам още към изразяването на простотата. Външно и вътрешно вървят в противоположни посоки при мен :-)

Много благодаря, че отдели време да прочетеш и коментираш, panazea!

Чудесно поднесена, през теб, теза за Астрологията. Тя е окултна наука, за която е нужно призвание и посвещаване.
Планетарните констелации винаги ще са пленителни за философските умове, защото те се стремят към Съвършенството в тандема душа-тяло, респ. физически и духовен свят.
Хороскопът бидейки замръзнала снимка, в която небето прави щрак-щрак, в мига на нашето раждане, дава потенциал, който ние можем да сбъднем, развием или променим в посоката решена от Избора, респ. Свободната ни воля.
В астрологична посока мен винаги са ме вълнували творческите заложби на хората, старите опитности, за да не се повтаря Животът /освен при необходимост за решаване на кармични задачи и учене на такива уроци/, призванията, мисиите в планетарен аспект. Доста от астролозите са или ясновиждащи, или екстрасенси.
Шлифовай се само ако решиш да се посветиш и можеш да съчетаваш астрологията с друга дарба свише. :)))

Благодаря за коментара и за това, че си отделила толкова време, за да прочетеш написаното от мен, и да изложиш виждане си в такъв детайл.

В семейството повечето мъже не искат близост с жените. Искат семейни отношения.

никак не харесвам възклицанието "уау!".
Предпочитам "А стига, бе!" :Р