В края на лунната пътека,
мащехата моя е нощта;
Зад маска скрито е лицето

Бавно изнизва се и този странен ден,
белязан в мислите от своето непостоянство,
с което - почудата надигна той във мен,

Под прага на далечните ти мисли се процеждам като тежък дим
и изпълвам съзнанието ти с желания, обвити в аромат невидим.
От фантазиите ти се спуснал, споменът за мен деликатно сетивата гали

Сиянието ти ефирно нека ме срази,
с което грееш във небесно синьо
и в мастилото на мислите ме потопи,

Седях подпрян на бюрото и мечтаех за нормална храна, някъде далеч от столовата три етажа по-нагоре, където прекарвах в робство обедните си почивки. Явно присъствието ми беше отлетяло в мечтаните морета на кулинарни удоволствия, тъй като ...

Обгърни ме с мислите си като одеяло,
мислите, от които раждат се цветя,
остави и времето за малко да остане спряло,

Обичам момичета, които се целуват добре,
истории нежни със устни разказват,
а вътре във тях - бие горещо сърце

Пронизват ли те студени ветровете,
настръхнала ли е земята, по която стъпваш?
От студа, присвито ли е в гърдите ти сърцето

Стената,
мислите,
борбата

Нека очите ти в тъмното да светят ,
тялото ти - нежно да шепти,
аз и ти - скрити зад пердето,

Гладен, бос и разорен
усмихнат крача във студа,
ала няма и частичка суета

Като мишка прокрадвам се в мрака,
стомахът ми стърже, хладилникът чака,
моите очички светят живо в нощта,

Тихо гледаш през вратата,
нима навън е твоето сърце,
питам се къде ти е душата,

Безстрашен кораб,
в моите мисли,
свикнал да се бори

Дали писмо прощално можеш да напишеш,
да я забравиш - ще можеш ли да си простиш,
дори още хиляди животи да опитваш,